«Джийвс и духът на Коледа»

Писмото пристигна на шестнайсети декември със сутрешната поща, докато още закусвах. Тъй като бях подкрепил донякъде тялото и духа с кафе, яйца и бекон, реших да не протакам повече, а да цапардосам Джийвс с новината. Както е казал Шекспир, ако ще се прави нещо, да се прави без много размотаване. Верният ми служител щеше да бъде разочарован, ако не и огорчен, но в края на краищата малко разочарование никому не е навредило. Нека проумее, че животът не е само низ от удоволствия и изобщо не е шега работа.

— Джийвс!

— Да, сър?

— Получих писмо от лейди Уикъм. Кани ме за коледните празници в имението си Скелдингс. Така че имай грижата за необходимото. Ще отпратим на двайсет и трети. Повечко официално облекло, Джийвс, и няколко радващи окото и селския пейзаж вълнени костюми за през деня. Предполагам, че ще поостанем там по-дълго.

Мълчание. Усетих смразяващия му поглед върху тила си, но забучих очи и лъжица в конфитюра и отказах да му го върна.

— Доколкото бях разбрал лично от вас, сър, вие възнамерявахте да отпътувате за Монте Карло непосредствено след Коледа.

— Знам, но това пътуване се отменя. Промениха се плановете.

— Много добре, сър.

Тъкмо тогава звънна телефонът и сложи точка на един твърде лепкав за мен момент. Джийвс вдигна слушалката.

— Да?… Да, госпожо… Много добре, госпожо. Ето го господин Устър. — И той ми подаде инструмента с думите: — Госпожа Спенсър Грегсън, сър.

Понякога си мисля, че с годините всепризнатият ум на Джийвс започва да дава фира. В разцвета на силите си за нула време би съобразил да уведоми леля Агата, че не съм си вкъщи. Изпепелих го с поглед и поех слушалката.

— Ало! Да? Ало? Ало? Бърти на телефона. Ало? Ало? Ало?

— Стига с това „ало“! — сряза ме кръвната роднина с обичайния си безпрекословен тон. — Не си папагал. За което много съжалявам, тъй като ако беше, щеше да имаш поне малко мозък в главата.

Крайно погрешен подход към един джентълмен рано сутрин, но какво можех да направя?

— Бърти — продължи тя, — разбрах от лейди Уикъм, че те е поканила в Скелдингс за Коледа. Ще отидеш ли?

— И още как!

— Тогава ще те помоля да се държиш прилично и да не ме излагаш. Лейди Уикъм е моя стара приятелка.

Не съм привърженик на подобни телефонни излияния. Очи в очи как да е, но по жицата — и дума да не става.