«След войната»

1 Тъй както върху горската треваразперва на листата си длантадървото и опряло се на храста,широко клоните си разпростира,така и аз пораснах постепенно.Със сила мускулите се наляхаи едър стана гръдният ми кош.И спирт бодлив от синия бокалнапълни целите ми дробове.И взе сърцето кръв от жилите,и върна им я, и отново взе,и сякаш бе това преображениена просто щастие и проста мъкав прелюдия и фуга.2 Бих се раздал на всичко живо аз —и на растенията, и на хората,умиращи тук някъде наблизоили пък някъде накрай светав страдания ужасни, както Марсий,когото са одрали жив. Акоживота си им дам, по-бедни нямада станат ни кръвта, нито живота,ни аз самият. Станах като Марсий.3 Понякога, сред летен зной лежиш,в небето гледаш — въздухът горещнад тебе се люлее като люлка —и изведнъж откриваш нещо странно:пролука има в люлката — през неяповява студ отвъден, сякашигличка ледена пробожда…4 Като дърво над сипей гол, коеторазпръсквайки над себе си пръстта,се сгромолясва с корени нагореи клоните му бързеят разнищва,така по бързей друг и моят двойникот бъдещето в миналото слиза.След себе си от висотата гледами за сърцето се улавям.                                Кой ми дадетрептящи клони върху мощен ствол,а корени безпомощни и слаби?По-гибелен животът от смъртта ес необуздания си произвол.Отиваш ли си, Лазаре? Върви!Полунебе гори зад мен далече.И няма връзка помежду ни вече.Спи, жизнелюбецо! Ръце на гръдскръсти и спи!5 Ела, вземи, от нищо нямам нужда,обичам ли — ще дам; и мразя ли —                                                ще дам.Аз искам да те заменя, но акоти кажа, че във тебе ще премина,не вярвай — лъжа те, дете…        О, пръстите като филизи тънки        и влажните, отворени очи,        и мидите на малките уши —        чинийки, пълни със любовна песен,        крила, огънати от силен вятър…Не вярвай — лъжа те, дете,ще се промъквам, сякаш съм осъден —през отчуждението как да мина —не мога с твоите криле да литнаи с малкото ти пръстче да докоснаочите ти и да погледна с тях.Стократно ти по-силно си от мен —ти песен си за себе си,а аз — наместник на дървото и небето —за песента от твоя съд осъден. Информация за текста

© Арсений Тарковски

© 2007 Светлозар Жеков, превод от руски

Арсений Тарковский

Последна редакция: NomaD, 2010

Издание:

Арсений Тарковски. Избрани стихотворения

Подбор и превод от руски: Светлозар Жеков, 2007