ЧУН КУО. Думите означават „Средно царство“ и от 221 г. пр.н.е., когато първият император, Чин Ши Хуан Ти, обединява седемте Воюващи страни, „чернокосите“, хан, или китайците наричат така великата си държава. Средното царство — за тях това е целият свят; свят, обкръжен от огромни планински вериги на север и запад, от океана на изток и юг. Отвъд са само пустиня и варварство. И така е в продължение на две хиляди години и шестнайсет велики династии. Чун Куо е Средното царство, самият център на човешкия свят, и неговият император е „Син на небето“, „Първият човек“. Но през осемнайсети век този свят е покорен от младите и агресивни западни сили с по-мощни оръжия и непоклатима вяра в Прогреса. За изненада на хан съперничеството е неравно и китайският мит за върховна сила и самодостатъчност е разбит. В началото на двайсети век Китай — Чун Куо — е болният старец на Изтока: „внимателно балсамирана мумия в херметично затворен ковчег“, както го определя Карл Маркс. Но от опустошителните разрушения на този век израства гигант на нациите, способен да се съревновава със Запада и със собствените си източни съперници, Япония и Корея, от позицията на несравнима сила.
В края на двайсет и втори век Чун Куо, Средното царство, вече означава много повече. За над сто години империята и хан са покорили целия свят, нарасналото до трийсет и шест милиарда земно население се разполага в огромни, подобни на кошери градове от по триста нива, които се разпростират над цели континенти. Съветът на Седмината — перовете на хан, тангове, всеки по-могъщ от най-великия от античните императори — управлява Чун Куо с желязна власт и се хвали, че е приключил с Промяната и е спрял въртенето на Великото колело. Но въпреки че изглеждат като неща от миналото, войната, гладът и политическата нестабилност отмъстително се връщат в Чун Куо.
Комментарии к книге «Счупеното колело», Дейвид Уингроув
Всего 0 комментариев