«Капитан Темпеста»

„Седем!“

„Пет!“

„Единадесет!“

„Четири!“

„Печеля!“

— Първата! Връх на безобразието! Имате дяволско щастие, подпоручик Перпиняно! За две вечери ми обрахте осемдесет цехини! Така не може да се кара по-нататък! По-добре да ме разкъса гюле, от тия, които ни пращат безверните кучета! Това е за предпочитане, защото не ще могат живи да ме дерат, когато превземат Фамагуста.

— Ако могат въобще да я превземат, капитан Лашчински.

— Съмняваш ли се, Перпиняно?

— Разбира се, поне за сега. Докато са с нас словаците, Фамагуста не ще я превземат. Господата от Венеция знаят да избират солдати.

— Ха! Славонците не са поляци!

— Господин капитан, не оскърбявайте далматинците ми!

— Разбира се, че не исках да сторя това, но, ако моите сънародници бяха тук…

Заплашително шушукане се започна около двамата играчи, сабите задрънкаха, и капитан Лашчински предпочете да не довърши изречението.

— На, на, само мир да има! — каза той с пресилена усмивка. — Нали знаете, че обичам понякога да се шегувам, мои храбри славонци! Ето четири месеца, откакто рамо до рамо се бием с тези безверни кучета, които са се заклели да ни смъкнат кожата, и аз зная какво струвате вие. Впрочем, драги господин Перпиняно, докато турците не ни безпокоят, да продължим ли играта? В джобовете ми има още до двадесетина цехини.

Като че ли да накажат капитан Лашчински, веднага след думите му се зачуха тъпите гърмежи на топовете.

— Ах, проклети парцалановци! — започна бъбривият поляк. — Но, ще имаме достатъчно време, за да спечеля няколко дузини цехини. Нали, господин Перпиняно?

— Разбира се, господин капитан!

— Хвърляйте заровете!

— Девет! — извика Перпиняно, след като хвърли заровете на скемлето, което служеше за маса на двамата играчи.

— Три!

— Единадесет!

— Седем!

— Спечелих!

Нещастният капитан изпусна една ругатня, а около него се разрази силен смях, който бързо се прекъсна.

— Кълна се в брадата на пророка! — извика полякът и хвърли две цехини на стола. — Вие сте в съюз с дявола, господин Перпиняно!

— За бога, не говорете така! Аз съм добър християнин.

— Тогава някой трябва да ви е научил на шмекерия, и главата си бих заложил срещу брадата на някой турчин, ако това не е капитан Темпеста.

— Аз често играя с този храбър благородник, но никога той не ме е учил на някаква хитрост!