«Кървавата крепост»

Маргоа беше красива жена с руси къдрици. Не знаеше точно на колко години е. Още като дете неколцина побегнали от закона мъже от Севера я бяха продали на бащата на настоящия й съпруг срещу чувал брашно. Смяташе, че е на възраст трийсет и девет зими. Може би бяха с две или три по-малко.

Тракаше в кухнята на дома си с тигани и тави, когато чу наблизо тихи стъпки.

— Алмар? — извика тя, без да се обърне. — Стана ли вече?

Синът й си беше легнал едва около обяд, защото с приятелите си не бе мигнал цяла нощ. Бяха на лов за подивели андрони.

Но Алмар не отговори. Вместо това стъпките не преставаха да се приближават.

Маргоа продължаваше да работи. Може пък да е съпругът й Госеин. Понякога беше занесен. Сигурно не я е чул.

— Госеин? — попита тя. — Ти ли си?

Едва когато стъпките се чуха непосредствено зад нея, тя се обърна. Тавата, която тъкмо миеше, се изхлузи от ръцете й. Отвори устата си да извика.

Съществото, което попадна в полезрението й, беше с кокалеста фигура, в плътно прилепнало облекло. Черна като катран, грубо съшита кожа я загръщаше почти изцяло, също и главата — с изключение на очите, които коварно гледаха към Маргоа.

Непознатият нямаше нито лице, нито оформен нос. Там, където би трябвало да се намират ноздрите и устата, имаше тесни цепки на кожената маска, които правеха възможно дишането. Устата му се отвори. Черен език лакомо се плъзна по полуразложените устни.

Маргоа изкрещя. Изкрещя с всичката сила на дробовете си, но след секунди викът й рязко секна, когато усети как студени, твърди пръсти сграбчват шията й. От гърлото на нападателя й си проби път някакво хистерично кискане. Едва сега Маргоа видя, че съществото е женско.

— Ф’тагхн р’лиее — изръмжа то. — И натисна още по-силно.

Ръцете на Маргоа се разпериха във въздуха като пипала на умиращ краак. Учуди я, че всъщност успя да улови нещо — дълъг, назъбен нож за хляб. С последни сили го вдигна и го заби право в гръдния кош на забулената, която я наблюдаваше с почти сладострастен поглед, докато я душеше.

Острието се натъкна на нещо твърдо. Хръс. Тогава се счупи. Маргоа изгуби почва под краката си и безмълвно издъхна.