«Махалото»

— Осемдесет и първа улица… Моля, направете път за слизане — извика пастирът в синьо.

Стадо граждани се смъкнаха долу и на тяхно място се качиха други. Дзън-дзън! Вагоните за добитък на Манхатънската железница1 се отдалечиха с тракане и Джон Пъркинс пое надолу по стълбите на станцията, заедно с пуснатото на воля стадо. След това продължи бавно към своя апартамент. Бавно, защото в лексикона на неговото ежедневие нямаше такава дума като „вероятно“, защото няма изненади, които да очакват един мъж, сключил брак преди две години и който живее в апартамент. Докато вървеше, Джон Пъркинс си предсказа с мрачен и откровен цинизъм предстоящия край на поредния монотонен ден.

Кати щеше да го посрещне на прага с целувка с аромата на тоалетно мляко и карамел. Той щеше да съблече връхното си палто, да седне в хола и да прочете във вечерния вестник за руснаците и японците, изтребени от ужасния линотип. За вечеря щеше да има печено задушено, салата със сос, гарантиращ липса на вредно въздействие върху кожата, задушен ревен и както винаги буркан ягодов мармалад, чийто етикет със свенлива руменина удостоверяваше отсъствието на каквито и да било химически примеси. След вечеря Кати щеше да му покаже новата кръпка на пъстрия си юрган, която техният снабдител за лед бе отрязал от края на собствената си дълга вратовръзка. В седем и трийсет щяха да разстелят вестници върху мебелите, за да съберат парчетата гипс, които се посипваха, когато дебелакът от апартамента над тях започваше да прави своите физически упражнения. Точно в осем Хики & Муни от водевилния състав (без резервации) в апартамента от другата страна на коридора щяха да се отдадат на благото въздействие на делириум тременс и да започнат да преобръщат столове, обладани от халюцинацията, че Хамърщайн ги преследва с договор за петстотин долара на седмица. После господинът на прозореца срещу вентилационната шахта щеше да извади своята флейта; както всяка нощ бензиновите изпарения щяха да се промъкнат крадешком, за да лудеят по магистралите; подносът щеше да се обърне от масичката на колелца; портиерът за пореден път щеше да повози петте деца на госпожа Залуски през Ялу