«Виолетовата рокля»

Нека се занимаем сега с цвета, известен като виолетов. Този цвят с право е получил признание сред синовете и дъщерите на човешкия род. Императорите го обявяват за свой отличителен цвят. Гуляйджиите в цял свят се стремят да докарат цвета на носовете си до този топъл оттенък, който се получава от смесването на червено и синьо. Казват, че принцовете били родени за виолетово; и това несъмнено е така, защото коликите обагрят техните лица с този царствен цвят точно тъй, както обагрят и чипоносите физиономии на сополанковците на дърваря. Всички жени обичат този цвят… когато е на мода.

А точно сега се носи виолетово. Това веднага се вижда на улицата. Разбира се, на мода са и други цветове — онзи ден например видях едно мило същество с масленозелена рокля, гарнирана долу с квадрати, бродирани с копринени конци, с три реда волани по края, деколтето — с драпирана дантела, ръкавите — с двойни буфани, под които надничаха набрани дантелени маншетки — но все пак много се носи и виолетово. Ако не вярвате, излезте да се разходите някой ден по Двайсет и трета улица.

Та именно затова Мейда — продавачката с големите кафяви очи и канелена коса от магазин „Кошер“ — каза на Грейс — момичето с брошката от изкуствени брилянти и с дъх на ментови бонбони:

— За Деня на благодарността ще имам виолетова рокля, ушита по поръчка.

— О, така ли? — каза Грейс и прибра няколко чифта ръкавици номер седем и половина в кутията с номер шест и три четвърти. — Аз пък предпочитам червеното. На Пето авеню ще видиш повече червено, отколкото виолетово. А и мъжете май повече го харесват.

— На мен най ми допада виолетово — каза Мейда. — Старият Шлегел обеща да ми ушие роклята за осем долара. Ще стане чудна. Полата ще бъде плисирана, а корсажът — със сребърен галон и бяла яка и с два реда…

— Ще се минеш — каза Грейс и намигна многозначително.

— … плетен ширит и бяла гарнитура, и широки…

— Ще се минеш, ще се минеш — повтори Грейс.

— … и широки набрани ръкави с обърнати маншети, поръбени с кадифе. Но какво искаш да кажеш с това „ще се минеш“?

— Ти мислиш, че господин Рамзи обича виолетовия цвят, но вчера го чух да казва, че най-силно впечатление му правят тъмночервените тонове.

— Това не ме интересува — каза Мейда. — Аз предпочитам виолетовото, а който не го харесва, да минава от другата страна на улицата.