«В ръцете на Морфей»

Така и не разбрах, защо Том Хопкинс направи тази глупава грешка, изкара цял семестър в медицинския колеж, преди да наследи леля си, и беше твърдо решил да стане терапевт.

Онази вечер поговорихме доста по телефона и после отскочи до стаята ми за по лула и приказки, преди да се отправи към собствения си луксозен апартамент. За момент трябваше да отида в другата стая, когато го чух да казва:

— Ох, Били, ще си взема пет зърна хинин, ако нямаш нищо против. Студено ми е и треперя целия! Май съм настинал!

— Добре де! — извиках! — Шишето е на втория рафт. Вземи си и лъжичка евкалипт. Премахва умората.

Като се върнах, седнахме до огъня и запалихме лулите. След около осем минути Том изпадна в лек колапс.

Отидох до медицинския кабинет и погледнах.

— Ти абсолютен селяндур такъв! — изръмжах. — Виж ти какво правели парите с човек!

На масата имаше шише морфин, като че ли току-що там го беше оставил Том.

Извиках един млад стажант, който живееше на горния етаж и го пратих за стария Доктор Гейл, който живееше на две преки оттук. Том Хопкинс имаше твърде много пари, за да бъде преглеждан от младоци като нас.

Когато пристигна Гейл, заедно подложихме Том на цялото лечение, което предлагаше медицината тогава. След доста драстични лекарства, му дадохме кофеинов цитрат във високи дози и чаша силно кафе и тръгнахме да го разхождаме нагоре надолу по етажите. Старият Гейл го ощипа силно, удари му шамар през лицето и зачака огромния чек, който предчувстваше отдалеч. Младият стажант му удари жесток ритник и после се обърна към мен:

— Няма да му помогне! — каза той. — За пръв път ритам милионер! Може и да нямам друга такава възможност.

— Сега! — каза Доктор Гейл, след около два часа. — Ще дойде на себе си. Но го дръжте буден поне още час. Може да му говорите, да го разтърсвате от време на време. Когато пулса и дишането се регулират, го оставете да поспи. Ще го оставя с вас.

Останах с Том, лежеше на кушетката. Лежеше тихо, с наполовина отворени очи. Започнах да го будя.

— Е, стари приятелю, — казах аз. — за малко не умря! Докато си седеше на лекции, Том, не чу ли от някой професор, че морфин никога не се спелува като хинин, особено във високи дози? Ама няма да ме разбереш, докато не си стъпиш на краката. Ама ти си наркоман, Том, май си падаш по писането на рецепти…

Том ме изгледа с глупава усмивка.