«Загадката Халидон»

На Мардж и Дон Уайлд

Дивете се на Хляба и на ибискуса, и на спокойните полети до островите, и, за Бога, пазете се от слънцето! Мерете си думите; те прекъсват телефоните!

Всичко добро…

Порт Антонио, Ямайка

Бялата океанска пяна се разби в кораловата скала и отстъпи назад на фона на наситеносините води на Карибско море, които изглеждаха като рисуван облак от декор. Понесе се напред и надолу, разля се върху хилядите миниатюрни, остри, неравни пукнатини, с които беше покрит коралът, и сливайки се с океана, отново стана част от него.

Тимъти Даръл излезе на отдалечения край на огромния безформен басейн, чиято платформа стърчеше над коралите наоколо и започна да наблюдава все по-ожесточаващата се битка между водата и скалата. Тази усамотена част на североямайското крайбрежие представляваше компромис между човека и природния феномен. Вилите „Трайдънт“ бяха построени върху един коралов зъбер, който ги обграждаше от трите страни и имаха една-единствена алея, свързана с пътя отпред. Те бяха миниатюрни повторения на имената си1: това бяха къщи за гости с изглед към морето и кораловите полета. Всяка от тях бе самостоятелна, макар и раздалечена от другата, а целият комплекс — отделен от съседната територия на Порт Антонио.

Даръл беше младият английски управител на вилите „Трайдънт“. Той бе завършил лондонския колеж за хотелски мениджмънт и името му предшестваше цяла поредица писма, които свидетелстваха за повече знания и опит, отколкото внушаваше видът му на двадесет и петгодишен младеж. Но Даръл си го биваше и той го знаеше; знаеха го и собствениците на „Трайдънт“. Никога не спираше да търси неочакваното — това, заедно с привичното му спокойствие правеше неговото управление първокласно.

Сега беше открил неочакваното. И то го безпокоеше.

Това бе математически невъзможно. Или, ако не невъзможно, то поне крайно невероятно. То бе просто безсмислено.

— Господин Даръл?

Той се обърна. Кафявата му ямайска секретарка, чиято кожа и черти свидетелстваха за вековния съюз между Африка и Империята, беше излязла на платформата, за да му предаде някакво съобщение.

— Да?

— Полет 16 на „Луфтханза“ от Мюнхен до Монтего има закъснение.

— Това е резервацията на Кеплер, нали?

— Да. Ще изпуснат връзката за острова.