«Роботът»

И тогава човека създал Бог по свой образ и подобие. Но каква ли друга алтернатива е имал?

Клифърд Саймък

Жо 72 седеше на бюрото си и мислеше. Мислеше за осъществяването на една стара човешка мечта. Мечтата за създаването на същество по човешки облик и подобие. Мислеше, както го бе правил и преди, дали този, който изпълни този стремеж не би се почувствал като Бог след Сътворението. А и нямаше ли да бъде по своему Бог?

Жо имаше причини, заради които да си задава тези въпроси всеки ден. Той бе изследовател в Института по Създаване и Изследване на Изкуствения Интелект. А от няколко месеца, след многогодишни изследвания, крити от всички, Жо смяташе, че би могъл да го създаде.

Хомункулус, мислещите машини, роботите — просто стъпки в пътя, който Жо щеше да завърши.

Твърдо решен, той отиде при терминала и се включи в компютъра. Предаде изследванията там, откъдето всеки на планетата можеше да научи за тях. Отиде в тъканната банка, а после включи големият репликатор.

Първият етап бе създаването на мозъка и проверката за наличие на мозъчна дейност.

След няколко дни, още преди мозъкът да бъде завършен, целият Институт знаеше. Всички негови колеги идваха, за да го поздравят. Неговото творение щеше да бъде венеца на всички изследвания, над които някога бяха работили.

Когато мозъкът бе готов, целият екип на ИСИИИ дойде да види първия тест. Той бе правен многократно с цел създаването на различни живи същества, и не бе нищо особено, но мисълта, че този мозък е мозък на човекоподобно, правеше теста за наличие на мозъчна дейност изключително събитие. Жо тържествено включи енцефалографа и всички затаиха дъх. Да, мозъкът работеше. Кривата показваше непостоянните импулси, които той изпращаше между различните си части.

Следващият етап бе създаването на сетивни органи.

Първи станаха готови очите. След окачането им към мозъка, в залата непрестанно се меняха светлини и цветове, даващи възможност на съществото да придобие база за знанията си. Когато бяха реплицирани и слуховите органи, хранилището се изпълни и със звук. Когато цялата система от сетива, с изключение на осезателните и вкусови органи, за които трябваше да е готово цялото тяло, беше готова, дойде ред на вторият тест.