«Свойта песен ще запея…»

Маркабрю Свойта песен ще запея…

Свойта песен ще запея, без да питам, и добре я чуйте истината в нея, чуйте я от мен: който капка доблест няма не е мъж почтен. Младостта е груба, дива, любовта — безумна дива — вечно разума надвива, чуйте — стар рефрен! — любовта, щом свърже двама, те са вечно в плен. Тя прилича на жарава, уж под пепелта остава, но до шушка пак изтлява; чуй — и да боли, пламне ли у теб копнежа, ще те спепели. Странно нещо любовта е: ту ти смигне, ту си трае, ту е кротка, ту роптае; чуй ме: вечно там ще останеш — в тая мрежа хванеш ли се сам. Тя преди бе доста пряма, днеска като всяка дама е засукана за двама, чуйте ме добре: ту те близне като котка, ту те одере. Котка, стара или млада, никога по гръб не пада, но коварно в гръб напада, чуй го и от мен: ако искаш да е кротка, дръж в ръка ръжен. Май рогатият с наслада често, често тая млада хубавица я възсяда, чуйте ме: какъв див сърбеж ще е, та чеше чепа си до кръв? Ах, Амор дори без меч е, ала сума свят той вече по света до днес посече; чуйте: и умник от любовния копнеж е оглупявал в миг. Любовта е май кобила и що път е вече била, пък не капва, майко мила; чуйте ме: лети и я яздиш запъхтяна, а си грохнал ти! Сляп Амор бил! А се взира със страстта на ювелира и словата сам полира! Чуйте: в роб и цар със стрела отваря рана! Но не дава цяр! Който бърка в женска пазва и заветите не спазва, него Господ го наказва. Чуйте ме добре: кой на злата орисия ще й се опре! Маркабрю е син, горкия, на девица, от ония, любещи на поразия; чуйте го: за срам, ни е любен той самия, ни е любил сам.

Информация за текста

© 2004 Кирил Кадийски, превод от френски

Marcabru

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010

Издание:

Антология на френската любовна лирика

Подбор и превод от френски: Кирил Кадийски

Издателство „Нов Златорог“, 2004

ISBN: 9544921923

Свалено от „Моята библиотека“ ()

Последна редакция: 2010-01-20 13:00:00

Реклама на сайте