Стефан Маларме Из книгата „За гроба на Анатол“
3
болно напролет мъртво наесен — това е слънцето ————— смътната идея кашлицата17
баща и майка обещали си да нямат друга рожба — изровената от детето яма животът свършва там39
ти можеш с твоите ръчици да ме отведеш там, в твоя гроб — ти имаш право на това — самият аз, аз, който те следвам, аз се оставям да ме водиш, но ако ти поискаш, за двама ни, да сторим…44
ти ме гледаш Не мога да ти кажа все още истината не смея малък мой Това което ти се случи — все някога ще ти го кажа — защото мъж не искам аз48
О! Остави ни гробище баща — да си говорим за това което и двамата го знаем загадка61
смъртта — нашепва тихо — аз съм никоя — сама не се познавам (защото мъртвите не знаят че те са мъртви — нито че умират а още по-малко пък децата или76
идеалното семейство уравновесено майка дъщеря баща и син и нарушено — трима, бездна между нас, в търсене…79
повече живот за — мене и се виждам легнал в гроба редом с теб.80
или: Обикновено стихотворение Истина е ти ме съкруши и наистина добре избра свойта рана — — и т.н. — ела ———— и отмъщение битка между гений и смъртта86
бащата сам и майката сама — се крият един от друг и пак са — —————— заедно92
човекът и отсъствието — духът близнак, с когото се свързваме, когато сънуваме, мечтаем — отсъствие, подир смъртта единствено, едно104
какво! Смъртта чудовищната — ах смъртта ужасна — да порази едно тъй малко същество — аз казвам на смъртта коварна уви! смъртта е в нас а не наоколо109
Ах! Очите на мъртвите колко по-силни са те от очите най-красивите очи на живите — как само ще ви привлекат112
земята говори — майка поверена на земята чрез изровената от детето яма — където тя ще бъде — — — по-късно —118
Притихнал баща начало на мисъл — о тайна ужасна, която владея (така да е — ще стана аз сянка на гроба му неразгадана — — щом трябва той да умре.121
после, ти не ще го вземеш Да — познах я твойта мощ, о смърт долу — ти го взе — той е само дух останал в нас — и т.н. Немощна срещу духа човешки ала смърт човешка докато човечеството време гробница гранит126
гробище потребност да отидеш там да подновиш скръбта разкъсваща — за любимото ти същество идеята за <гибел> там — когато илюзията толкова силна че да го има завинаги с теб не, ти не си мъртъв — ти няма да си между тях мъртвите завинаги в нас146
нека никога бъдните очи пълни с пръст, времето не ги забули151
—————— видение което безкрай се пречиства чрез моите сълзи ——————154
не, повече няма да хвърлям буцата пръст на забравата — — — (земьо майко вземи го в своите сенки — и духа му дори който е в мен) майката кървя и плака, в жертва го принесе и боготвори — бащата171
животът, където ти ме зовеш (раззинал се за нас свят на мъртвите)177
затвори очи — не искам да затворя аз очите — — дето ще ме гле- дат винаги ———————— или на смъртно ложе със склопени очи и т.н. отново да го видиш болен как се бори с тая безпомощност —192
Какво, това което казвам, е истина — не музика единствено и т.н.193
букети човек се чувства задължен в земята да ги хвърли която се разтваря пред детето — най- красивите букети — <цветята> най-красиви родени тук от тая земя — пожертвани — да я забулят195
битка за двама баща и син единият, за да запази сина си в мисълта — о, идеал — а другият, за да живее, вдигайки се… и т.н. — — прекъсвания, липса —200
изникнала! — сянка майко моя майка и син чак до + до деня злощастен който аз не подозирахИнформация за текста
© Кирил Кадийски, превод от френски
Stéphane Mallarmé
Pour un tombeau D’Anatole, 1880
Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010 г.
Издание:
Стефан Маларме. Поезия
Второ преработено и допълнено издание
Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски
Редактор на първото издание: Стефан Гечев
Художествено оформление: Иван Димитров
Коректор: Мария Меранзова
ИК „Нов Златорог“
ISBN 954-492-034-X
Рисунките на обложката са от Пол Верлен и Пабло Пикасо.
Stéphane Mallarmé. Poèsies
Свалено от „Моята библиотека“ []
Последна редакция: 2010-01-07 15:15:00
Комментарии к книге «Из книгата „За гроба на Анатол“», Стефан Малларме
Всего 0 комментариев