«Други сонети»

Стефан Маларме Други сонети

I1

Щом сянката ме стресне — о, жребий отреден! — тъй както стар Сън, порив и болка за гръбнака, че под тавани мрачни горчива смърт ме чака — това е знак, че той е прострял крило над мен. О, зала в блясък, който и краля хвърля в плен, но славните гирлянди висят и гине всяка: една измамна гордост, запалена от мрака в очите на самотник, от вяра заслепен. Да, знам — в далечините на тази нощ Земята обилен блясък лее от тайна непозната за вековете грозни, забулващи я в мрак. Пространството ту расне, ту свива се в съмнения и пръска в тая скука огньове жалки — знак, че на звезда сияйна все пак изгрял е гения. (обратно)

II2

И девствен, и тъй гъвкав, и недостъпно бял, дали разкъсал би с крило обезумяло днес езерото на забравата, сковало в кристален лед копнежа към полета умрял! Сред спомените вижда, че — някогашен крал — и днес е величав, но всичко тук е вяло, и не възпял по-друг простор — ще гърчи тяло на зимата безплодна в искрящата печал. Просторът лебеда преследва и гнети го! Отърсва шия той от свойто бяло иго, но не и от кошмара, перата хванал в плен. Бял призрак, сам стои сред блясъка възвишен и в гордата надменност застинал — сън студен, — замръзва Лебедът — изгнаникът излишен. (обратно)

II

(вариант)

Красивият и девствен, и гъвкав — този ден опияненото от гняв крило ще вреже ли в езерото от забрава, в чийто скреж е кристалът на копнежа, останал нероден! Един предишен лебед, от спомени гнетен, величествен, но без надежда днес — понеже не е възпял юга и от копнеж по-нежен на зимата безплодна в сияещия плен. Отърсва шия той в агонията бяла: днес целия простор е птицата презряла, но не и този ужас, перата оковал. Бял призрак, въдворен сред своя бляскав заник в съня студен на свойто презрение замрял, бленува Лебедът — излишният изгнаник. (обратно)

III3

Самоубийството с победен вид страни от злато, бури, кръв пенлива, факли, слава! О, как е смешно кръв от пурпур да изтлява сред мойта гробница с отсъстващи стени. Какво! Ни дрипа ли от тия светлини не идва — полунощ е: в сянката мъглява съкровището на главата разпилява милувки тъмни и струящи на вълни — и днес! — от твоята наслада! Само твоя, която с детски жар изтръгва сред покоя победа от това небе във вечен бяг с лъчи, когато на възглавката — о, този шлем на инфанта! — я полагаш, зърнал как извайва твоя лек контур дъждът от рози. (обратно)

IV4

Сияе ониксът на ноктите в нощта, Тревогата държи светилник в будоара и Фениксът съня предутринен прогаря, но никой в урна не събира пепелта. Сред празния салон: кънтене, пустота, немее масата оголена и стара, (край Стикс за сълзи е отишъл господаря с това, което чест въздава на Смъртта). А тук зад празния прозорец — пуст декор — издъхва златото, като че в тоя миг са ликорни скочили и тъпчат гола никса, и в огледалото — забрава, сън, затвор — тя вече мъртва е, макар че изумен ти съзираш блясъка на звънки инструменти. (обратно)

Информация за текста

© Кирил Кадийски, превод от френски

Stéphane Mallarmé

…, 1887

Сканиране, разпознаване и редакция: NomaD, 2010 г.

Издание:

Стефан Маларме. Поезия

Второ преработено и допълнено издание

Подбор, превод от френски и предговор: Кирил Кадийски

Редактор на първото издание: Стефан Гечев

Художествено оформление: Иван Димитров

Коректор: Мария Меранзова

ИК „Нов Златорог“

ISBN 954-492-034-X

Рисунките на обложката са от Пол Верлен и Пабло Пикасо.

Stéphane Mallarmé. Poèsies

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2010-01-07 15:15:00

1

Quand l’Ombre menaça de la fatale loi…, 1887

(обратно)

2

Този сонет (Le vierge, le vivace et le bel aujourd’hui…), 1887 г.) е известен също така и като „Лебедът“.

(обратно)

3

Victorieusement fui le suicide beau…, 1887

(обратно)

4

Ses purs ongles très haut dédiant leur onyx…, 1887

(обратно)

Оглавление

I1

II2

II

III3

IV4

Реклама на сайте