«Приказка за смъртта»

…In The Land Of The Last Horizon.

Около мен се простираше необятната пустиня. Вятърът навяваше сухия пясък и той плющеше в дрехите ми. Слънцето се бе скрило отдавна, дало място на мрака.

Аз вървях напред към безкрая без цел. Без желание да продължа, но го правех. Нещо ме караше да се движа, да не спирам. Някаква сила ме водеше напред и напред.

Когато видях играещите в мрака пламъци на бивак. Не след дълго достигнах до него.

Седнах до огъня и насочих поглед към седящия отсреща ми силует в черна роба и качулка на главата.

— Добра среща, странниче. — рече онзи с дращещ глас.

— Добра. — думите се отрониха, без да го бях пожелал.

— Виждам, че си вървял доста дълго. — допълни непознатият.

За миг се замислих. От както се бях озовал тук, вървях вече няколко дена, а може би месец, година или пък две. Времето се бе разтеглило до безкрайност. Сякаш онзи миг, когато сънят ми изведнъж се сля с реалността и видях себе си, лежащ неподвижно на земята с окърванения меч в ръка, бе преди малко. Сякаш преди да се озова тук изпитвах някакъв страх. Струва ми се глупаво, защото в този свят нямаше от какво да се страхувам. Или се заблуждавах?

— Може би. Не знам. — изведнъж отвърнах аз. — Не знам колко време е изминало.

— Разбирам те. — рече силуетът. — Преди време и аз извървях дългия път до тук, а после всичко свърши.

— Как така свърши? — запитах неразбиращо.

— Искаш ли вино? — опита се да смени темата онзи.

Замислих се от колко време не съм вкусвал нещо. Ден, седмица, година или повече. Устата ми бе пресъхнала. В съзнането ми се прокрадна болезнената мисъл да пийна малко.

Не беше грях.

— Не, благодаря. — отвърнах и сам се изненадах от отговора си. Какво ставаше с мен?

— Както желаеш. — рече непознатият. За миг се загледа в издигналата се в небето кръгла луна. — Страхувал ли си се някога от нещо? Истински?

— Да. — отвърнах машинално и за миг замръзнах като вкаменен. Защо по дяволите му бе на непознатия да узнае това?

— От какво? — последва новия въпрос на онзи в робата.

Спомените се върнаха отново.