«Рапунцел»

Имало едно време един мъж и една жена, които напразно се надявали, че ще се сдобият с рожба. Най-сетне един ден жената разбрала, че желанието им ще се сбъдне.

На задната страна на къщата имало малко прозорче, от което се виждала великолепна градина с прекрасни цветя, зеленчуци и билки. Но тя била оградена с висок зид и никой не смеел да влезе в нея, защото била на една зла магьосница, която имала голяма власт и вдъхвала страх на всички.

Един ден жената стояла на прозореца и гледала в градината. Изведнъж съзряла леха с чудесна рапица. Тя била толкова свежа и сочна, че много й се приискало да си хапне. Желанието й се засилвало все повече и повече, но тъй като знаела, че е неосъществимо, тя отслабнала и станала бледа. Мъжът й се изплашил и я попитал:

— Какво става с теб? Защо си толкова бледа?

— Ох — отговорила жената, — ако не хапна малко рапица от градината зад нашата къща, ще умра.

Мъжът й много я обичал и решил да й помогне: „Вместо да я видя мъртва, ще й донеса рапица каквото и да ми струва!“ Когато се стъмнило, прескочил през зида в градината на магьосницата, изскубнал бързо два-три стръка и ги занесъл на жена си. Тя веднага приготвила салата от тях и ги изяла. Но рапицата толкова й харесала, че на другия ден желанието й да си хапне било два пъти по-силно. За да я успокои, мъжът й обещал да донесе още няколко стръка. Като се стъмнило, той прескочил през зида, но щом стъпил на земята страшно се изплашил, защото пред него стояла магьосницата. Тя го погледнала гневно и извикала:

— Как посмя да влезеш в градината ми и да крадеш от рапицата?

— Смили се над мен — отговорил той. — Нуждата ме накара да постъпя така. Жена ми видя рапицата през прозореца и така й се прииска да си хапне, че ако не й занеса, ще умре.

Гневът на магьосницата преминал и тя казала:

— Ако наистина е така, както казваш, ще ти разреша да взимаш колкото искаш. Но при едно условие: ще ми дадеш детето, което ще роди жена ти. То ще живее добре при мен, а аз ще се грижа като майка за него.

В страха си мъжът обещал, и когато детето се родило, магьосницата веднага дошла и го кръстила Рапунцел.

Рапунцел станала най-хубавото момиче на света. Когато навършила дванадесет години, магьосницата я затворила в една кула сред гъста гора. Кулата нямала нито стълба, нито врата, а само едно малко прозорче най-горе. Щом магьосницата пожелаела да влезе при Рапунцел, заставала долу и викала: