«Послеслов към „Мъртви души“»

Историята на световната литература е оставила многобройни примери, в които богато одарената личност не намира изведнъж истинското си творческо призвание. Духовните й сили избликват в различни посоки, преди да се концентрират в онази област, в която геният намира своята най-висока изява.

Преди да стане писател, Гогол проявява качества на истински артист. Другарите му от Нежинската гимназия1, които са го слушали в комичните роли на училищната сцена, са му предричали славата на голям артист. С особено майсторство е изпълнявал Гогол ролята на известната Фонвизинова героиня Простакова. Образът на злата, свадлива, влюбена в сина си помешчица дълбоко се е врязал в съзнанието на онези, които са имали възможност да го чуят: „Гледах тази пиеса и в Москва, и в Петербург — си спомня един от съучениците на писателя, — но винаги запазвах убеждението, че нито на една актриса не се удаваше ролята на Простакова така, както изпълняваше тази роля шестнадесетгодишният тогава Гогол.“ Роденият артист се проявява и в обикновеното ежедневие, което той разнообразява с бликащо остроумие и неподражаем хумор. Другарите на Гогол се възхищават от умението му да накара събеседниците си да се превиват от смях, докато той запазва най-невъзмутим и сериозен израз на лицето.

Гогол показва жив интерес и към живописта. Като дребен чиновник в Петербург, принуден да води живот, изпълнен с оскъдици и лишения, той се спасява от сивото ежедневие в залите на художествената академия, изучавайки великите творби на изкуството, сам рисува и мечтае да стане художник.