«Трофеят на Марош»

Вече втори ден главният лесничей Мико не го свърташе из лесничейството. Работата му в канцеларията не спореше и той прехвърляше листата от едната купчина на другата. Когато жена му го извика за обяд, Мико грубо отвърна, че не е гладен. Поседя малко, после внезапно стана, преметна през рамо ярешкото си кожухче и измърмори през зъби на практиканта, че отива да види работниците в долината.

— Какво ли се е вкиснал такъв? — помисли си момъкът, сви рамене, погледна часовника си и отново се залови за работа. Трябва да довърши отчета за извозените трупи, а с Ян се бяха уговорили да се видят в три и той всеки момент трябваше да се появи. Искаха да се поразходят и да чуят рева на елените.

Главният лесничей се изкачваше по горския път, час по час спираше, а когато стигна до мостчето над ручея, който идеше от страничната долина и се вливаше в големия поток, изви към склада със спуснати трупи. Седна на един дебел дънер, облегна гърба си върху друг и разсеяно се загледа към насрещните сечища.

Беше чудесен есенен следобед. В тези слънчеви дни на отиващото си сиромашко лято последните горски плодове отдавна бяха узрели, а сечищата под камбанарията в Колибите бяха натежали от даровете на настъпващата есен. Наистина, лесничеят знаеше, че топлите слънчеви дни вече се редуват с хладни нощи и че призори на хълмовете започват да пълзят мъгли. Брачният период на елените беше в разгара си. Та нали и в неговия район повече от седмица ревяха дванадесет елена, а сред тях имаше, които не бяха какви да е, и на двата рогата бяха получили повече от двеста точки…

Някъде изпод хребета, в младата елхова горичка, която се вклиняваше в горния край на сечището, изрева елен и веднага след това от насрещния склон долетя отговор.

— Те са, двата! Още са в леговищата си… — помисли лесничеят.

— Ама че дявол, тъкмо тоя ли? — процеди през зъби Мико и сърдито бръкна в джоба на жилетката си. От него измъкна сгънато на четири писмо с герба на Дирекцията на държавните гори, което беше адресирано по следния странен начин:

За М. Подбански, началник на горски участък — да се предаде лично!

Онзи ден му го беше връчил специален куриер. Знаеше наизуст какво пише вътре, но сега механично и разсеяно прочете още веднъж съдържанието му: