В Крайния север, там, където се срещат тайгата и тундрата, сред брезите-джуджета, ниските храсти на калината с неочаквано големи светложълти воднисти плодове, сред шестстотингодишните лиственици, които достигат зрелост на триста години, расте едно особено дърво — клек. Далечен роднина на кедъра, той е вечнозелен иглолистен храст със ствол, малко по-дебел от човешка ръка, дълъг два-три метра. Не е претенциозен и расте, вкопчил корени в пукнатините между камъните по планинските склонове. Той е мъжествен и упорит като всички северни дървета. Чувствителността му е невероятна.
Вече е късна есен, отдавна е време да завали сняг, да дойде зимата. По края на белия небосвод от много дни пълзят ниски, сякаш покрити със синини облаци. А днес пронизващият есенен вятър от сутринта заплашително утихна. Дали мирише на сняг? Не. Няма да вали. Клекът още не е легнал. И дните се нижат един след друг, снега го няма, облаците обикалят някъде отвъд хълмовете, на високото небе изплува бледото, малко слънце и всичко е като през есента…
А клекът се навежда. Навежда се все по-ниско, сякаш от неизмеримо, непрекъснато увеличаващо се бреме. Драска с върха си камъните и се притиска към земята, изопва изумрудените си клони. Стели се. Прилича на октопод, покрит със зелена перушина. Ляга и чака ден, втори, и ето че от бялото небе снегът вече се сипе като прах и клекът потъва в зимен сън като мечка. Върху белия хълм се издуват огромни снежни мехури — храстите на клека са легнали да зимуват.
А в края на зимата — когато снегът още покрива земята с триметров пласт, когато в клисурите виелиците са утъпкали плътния, поддаващ се само на желязото сняг — хората напразно търсят сред природата признаците на пролетта, макар че според календара тя вече би трябвало да дойде. Ала този ден не се различава от зимните — въздухът е разреден и сух, по нищо не се отличава от януарския. За щастие усещанията на човек са прекалено груби, възприятията — прекалено опростени, а и сетивата му са малко, само пет — не стигат за предсказания и отгатвания.
Природата има по-изтънчени усещания от човека. Знаем някои неща за това. Спомняте ли си за сьомгата, която идва да хвърля хайвера си само в реката, където е било хвърлено зрънцето хайвер, от което се е излюпила тази риба? Спомняте ли си за тайнствените маршрути на птичите миграции? Известни са доста растения-барометри и цветя-барометри.
Комментарии к книге «Клек», Талаков
Всего 0 комментариев