«Конан — синът на бога»

2991 г. от падането на Ахерон

Торн замахна с всички сили и стовари тежкия ковашки чук върху врага. Не издържа мечът, който меднобрадият ванир бе вдигнал, за да се защити и се пречупи като суха съчка. Рогатият шлем на нашественика от Ванахейм се пропука като глинено гърне и мозъкът му се разхвърча във всички посоки. Следващите го войни, облечени в блестящи доспехи и размахващи оръжия, се втурнаха към огромния ковач, препречващ портата на укрепеното кимерийско селище.

Торн, синът на Айвън, замахна отново и нов окървавен труп на ванир се свлече в краката му. Десетината нападатели завиха като вълци и налетяха отгоре му. Ако беше с плетената си ризница и с верния си тридесетфунтов двуръчен меч, Торн би се справил с лекота с тях. Но нападението го бе заварило неподготвен и изскочил само по кожената си престилка, с ковашкия чук от работилницата, кимериецът бе успял да заварди единствения вход на селището. Съплеменниците му, изненадани по същия начин като него, се сражаваха от другата страна на палисадата. Та кой би предположил, че ванирите ще проникнат чак до Долината на Звяра! Могъщият ковач не би могъл да очаква помощ от другарите си…

Тежкият чук превърна още едно човешко тяло в кървава каша. Но ванирите се скупчиха пред Торн и един от тях му нанесе силен удар с боздуган по лявото рамо. Грамадният ковач се олюля, но светкавично възстанови равновесието си и повали нападателят с огромния си юмрук. Острие на меч го жилна в мускулестия, подобен на релефен есирски щит корем. Торн разбра, че така, без доспехи, няма да издържи дълго на неистовия напор. Въпреки колосалното си сила, съвсем скоро щеше да бъде повален. Ванирите бяха корави и опитни бойци и благодарение на численото превъзходство и на въоръжението си щяха да надделеят над самотния защитник на портите.

Рояк жени, сграбили в ръце каквото им попадне, се изсипа зад гърба му. Жените на кимерийците, подобно на тези на есирите, често придружаваха съпрузите си в набезите им и се сражаваха ожесточено редом с тях. Повечето от представителките на нежния пол предпочитаха да се бият чисто голи, дори през зимата. Плетените стоманени ризници бяха редки и извънредно скъпи и се ползваха само от най-изявените войни на племената на суровия Север, а разголената женска плът понякога действаше доста разконцентриращо на противниците.