«Падането на Хиперион»

На Джон Кийтс,

който вписа името си

във Вечността

„Възможно ли е Бог да играе истинска игра със собственото си творение? Възможно ли е който и да е творец, дори и някой с ограничени възможности, да играе истинска игра със собственото си творение?“

„…Възможно ли е да няма по-висши същества, развеселявани от всяка привлекателна, макар и инстинктивна позиция, която заема умът ми, докато се забавлява с бързината на Невестулката или с плахостта на Елена? Въпреки че безредиците по улиците трябва да бъдат порицавани, изразходваната в тях енергия е добра… За по-висшето същество нашите разсъждения могат да имат същото значение — макар и погрешни, те могат да са добри — и именно в това се състои поезията…“

„Въображението може да се сравни със съня на Адам — той се събужда и открива, че е истина.“

В деня, в който армадата тръгна на война, в — както ни се струваше — последния ден от живота, аз бях поканен на тържество. Тази вечер навсякъде имаше тържества, на повече от сто и петдесет свята в Мрежата, но това беше единственото, което имаше значение.

Разписах потвърждение на поканата чрез инфосферата, уверих се, че най-хубавото ми официално сако е чисто, изкъпах се и се обръснах, облякох се с педантично внимание и използвах еднократния диск в чипа с поканата, за да се телепортирам на Тау Сети Сентър в определеното време.

В това полукълбо на ТС2 беше привечер и бледа, дълбока светлина осветяваше хълмовете и долините в Еленовия парк, сивите кули на Административния комплекс далеч на юг, плачещите върби и лъчистите папрати, които растяха по бреговете на р. Тетида1 и белите колонади на самия Правителствен дом. Пристигаха хиляди гости, но хората от сигурността посрещаха всеки един, проверяваха моделите на ДНК в кодовете на поканите и с елегантен жест с ръка ни насочваха към бара и бюфета.

— Г. Джоузеф Севърн? — любезно потвърди гидът.

— Да — излъгах аз. Сега това беше името, но не и самоличността ми.

— Президент Гладстоун все още иска да ви види по-късно вечерта. Ще ви известят, когато се освободи за срещата.

— Много добре.