«Борба за кръв»

Секретарката на полковника чу шум от стъпки в коридора и повдигна глава от пишещата машина. Стъпките спряха пред вратата. Черните като въглени очи сякаш се впиха в нея, а после погледът премина в страни. Висок и непознат човек, възслаб, облечен във формата на космокомандор, уверено влезе в приемната, седна в ъгъла и здраво впи ръце в колената си. Изскубаните като тънка нишка вежди на момичето се извиха в дъга. Подобно нещо се случваше за пръв път от половин година насам — някой посетител да влезе и да не й обърне внимание.

— Имате ли назначена среща, сър? — попита тя, усмихвайки се професионално.

Мъжът сдържано кимна и не каза нищо. Очите му за миг проблеснаха в посока към секретарката, а после отново се заеха с изучаване на стените. Девойката се опита интуитивно да долови състоянието му: той бе или много ядосан или изпитваше силна болка.

Черните очи пламтяха с хладен блясък. След като погледна в списъка на посетителите, усмивката й изчезна и се смени с презрителна гримаса. Тя здраво стисна устни.

— Вие сте космокомандор Елис Роки? — попита тя с леден тон.

Отново последва сухо кимване. Няколко секунди момичето съсредоточено го гледаше, след което каза:

— Полковник Бейти ще ви приеме след няколко минути — и пишещата машина отново затрака, отчетливо и ядосано.

Човекът продължаваше да чака тих и неподвижен. След известно време полковникът пресече приемната, кимайки леко с глава. Последвалите го от коридора двама майори се отправиха право в кабинета без дори да погледнат към офицера в ъгъла. Накрая комутаторът избоботи:

— Пуснете м-р Роки, Дела. Вземете бележника си и елате с него при мен.

Дела веднага погледна към Роки, но той вече бе скочил и с бързи крачки мина край нея. Съвършено очевидно бе, че е роден на някоя планета с изискано общество — отвори рязко вратата и влезе пръв без дори да я погледне. Секретарката трябваше да улови летящото крило, за да не хлопне.

Пълноликият, вече на възраст, полковник Бейти седеше, очаквайки го, на бюрото си. Фланговете се заемаха от двама майори. По осанката и движението на ръката, когато Роки отдаде чест, можеше веднага да отгатне професионалният войник, подготвян от раждането си за военна служба.

— Седнете, Роки.

Високият като върлина командир приседна. Цял в слух той впери поглед в челото на полковника, но лицето му не изразяваше нищо. Бейти прелисти някаква папка, след което тихо заговори: