Кметът на Белградската община назначи и мен веднъж в комисия, която бе натоварена със задачата да прегледа всички белградски къщи и да даде доклад на общинския съвет, кои къщи подлежат на събаряне, та колкото е възможно по-скоро да се срутят.
Тази комисия избра мен за председател. Аз много старателно се заех с изследването, за кои къщи съществува опасност да паднат и предадох на кмета един обширен доклад. Тук ще отпечатам само извадки от този доклад.
№ 1 — Мъжът на 54, жената на 27 години. Той постоянно пие минерална вода, обича да яде юфка със сирене, чете даже и обявленията по вестниците и мирише цял на спирт и камфор.
Тя е много „държелива“, обича да чете модни журнали, много обича „айс кафе“, има своя жур, ходи на фризьорка, а нейната горнична мирише на рози.
Ето тая къща ще се срути — и тя е № 1.
№ 2 — Той е млад, а тя — и млада и хубава. Той е добър чиновник, всички го хвалят, но не авансира. Или няма късмет, или няма приятели. Той не се сърди на това, чака търпеливо да си спомнят за него, но, колкото той е по-търпелив, толкова тя е по-нетърпелива. Тя иска той да авансира колкото е възможно това по-бързо.
— Трябва да им кажеш, трябва да им креснеш в очите. — казва му тя.
— Това нищо не помага — оправдава се той.
— Как не помага! Не знаеш ти, но ако ти не искаш, аз ще го направя. Аз ще им кажа всичко. Ще отида до Министъра, до Началника и до всички под ред. И вижте я, тя е тръгнала вече по канцелариите, ходи от министерство на министерство, от канцелария на канцелария, от чиновник на чиновник. Ето я в коридора на Народното събрание, ето я вече цели дни в чакалните, тя работи с ръце и крака за своя мъж.
И тази къща ще се срути.
№ 3 — И той и тя са млади. Женили са се по любов. По-късно тая любов им е дотегнала малко. Той е постоянно в кръчмата, нощем рядко се връща в къщи. Не идва на обяд, не идва на вечеря. Даже и ако изведе някъде жена си, той помолва някой приятел да я забавлява.
По цял ден е сама, чете нещо или се разхожда по Калемегдан, едва се намира някой от нейните познати да поговори с нея две думи. След това тя слуша за него разни работи. Че купил, както казват, на някоя си копринена рокля, че бил при иди кого си, а тя постоянно сама.
А самотата е скучна и за калугера.
Ето — и тая къща ще се срути.
Комментарии к книге «Къщи, които ще се срутят», Бранислав Нушич
Всего 0 комментариев