«Звездата Аиел»

Грамадният, зачервен от яд мъж разблъска струпаните около него пазачи и гласът му закънтя дрезгаво под сводовете на стаята:

— Казвам се Киар, командир на групата от ракетния катер, и съм възмутен от начина, по който се отнасят с мен и моите хора. Счупиха ръката на един от тях, после ме накараха да се събуя бос и след като отказах, ми свалиха насила обувките. Искам да ме заведете при Старейшината Ли или както там се нарича най-главният, за да предам посланието си лично и да се оплача!

Старецът седеше до ниска масичка, направо на излъсканите, блестящи от чистота дъски на пода. Той отпи от изящната порцеланова чашка, която държеше, и обърна тесните си, полегато разположени очи към новодошлия.

— Аз съм Старейшината Ли — спокойно каза той — и дори аз нямам право да влизам тук обут. Може да ми изложите молбата си, без да крещите — за възрастта си се радвам на отличен слух. Седнете тук и се чувствайте удобно… уважаеми Киар.

Едва доловимата пауза показа отношението му към посетителя. Киар го разбра прекрасно, въпреки че изглеждаше човек на грубата сила, далече от тънките нюанси на речта, но предпочете да възприеме само поканата и тромаво сгърчи масивното си тяло от другата страна на масата. Брадясалото му, покрито с грозни белези, решително лице и властният глас несъмнено принадлежаха на уважаван и известен по свой начин човек. По-скоро от този вид известност, при която след името следваше прозвище и се обещаваше доста голяма сума като награда за залавянето му. Той се чувстваше зле в необичайната обстановка, не знаеше къде да смести ръцете и краката си, но скриваше своето безпокойство зад резки и шумни маниери.

— Пред слугата ли ще разговаряме? — попита той и погледна към вратата, където беше останал само един човек.

— Брат Фу е мой ученик, а в случая и телохранител, така че може да говорите спокойно. Донесли ли сте дарове за Молитвения дом на Лъчезарната?

— Положихме ги в нозете на статуята на богиня Нитира.

— Нитара! — поправи го Старейшината намръщен.

— Разбира се, извинете неволната ми грешка. И благовонните пръчици, които запали жрецът, изгоряха докрай в знак, че тя ги приема благосклонно, както ни обясниха. — Той се размърда и се опита да се намести удобно на твърдия дървен под.

— Кой ви каза да дойдете тук? — рязко попита старецът.