Посвещавам тази книга на Случайността
Не е лесно на чукчитекупих си цигари. не издържах.
проект „нов човек“ се отлага
за необозримото бъдеще
и за да е всичко съвсем както трябва
ще се подстрижа и ще стана 100 кила
това поне го мога
ще се скрия вдън гори и няма да боли
и това го мога
шумно е навън
а тук тихо
искам пак да мога да пиша
и интернет вкъщи искам
и ъгъл
шумен
в мен
подредих го вертикално, за да прилича на стих
хоризонталните изречения ме дразнят
днес
(обратно)* * *имаш розово лице
зловещо
махни го
толкова е просто
оставяш музиката да звучи
и повтаряш
обичам те
обичам те
обичам те
ти не си той
знам
нямам време да чакам
ела
защото може би съм влюбена
и ме е страх от розово
(обратно)Elegantly wastedНяма елегантен начин да кажеш, че не обичаш.
Спри!
Прилеп е ухото на влюбения.
(обратно)СкицаЖена
с тесни очи
и прибрани крака
Всеки допир е убождане
(обратно)Платоничнос теб можем всякак да се обичаме
и през дрехите
и през другите
с думи
и без тях
само с поглед
и мисъл
перо и бръснач
по кожата на времето
(обратно)* * *казвам си името
Казвам си името!
не чуват
няма ме
Пиша го! Пиша го! Пиша го!
не виждат
срам ме е
Нима съм безименна
с име казано
с име писано?
Да ти е живо и здраво името,
безименна!
(обратно)* * *Идваш…
Слабините пулсират
бясно
превръщаш ме в нещо
влажно
тясно
в нещо гладно
хищно
озверяло
излишно…
И тръгваш
Гърча се
крещя
но ти нямаш сърце
нямаш име
нямаш лице…
Ти си болка
самотно изригнала в мен
Моят личен кошмар
опитомен
(обратно)и без въпроси, моляседим и пием след работа
защото той иска да се самоубие
тъпо
но ние сме там —
приятелите
една мижава алтернатива на смъртта
и се шегуваме
и пеем
и пием…
основно пием
опитваме се да измислим
за него
и за себе си
доводи за живот:
„— Животът е хубав!“
(е добре де… не е)
но…
Комментарии к книге «Толкоз (Лирика)», Таня Николова
Всего 0 комментариев