«Златен ден»

Видях оживяла пасторална картина…

Две малки фигурки крачеха по селски път. Той беше облечен с протрит джинсов костюм, а нейните коси искряха в лъчите на късния следобед. Лицето й бе нежно и розово, а той изглеждаше опитен и силен за възрастта си. Вървяха хванати за ръце. Чух ги как разговарят…

— По-добре е от града, Томи.

— Ясна работа. Чудя ви се как изобщо заспивате там, Сю.

— О, не знам… Томи, бик!

Бикът всъщност бе рижава крава, нагазила до корем в ароматната детелина. Гледаше ги с големи влажни очи и главата й се полюшваше в такт с неуморното движение на челюстта.

Томи се разсмя.

— Не бой се, Сю. Та това е просто крава. Ама ти наистина си градско чедо! Гледай.

Той пристъпи към кравата и посегна, но тя отдръпна глава и го изгледа накриво. Томи се стресна, ала прехапа устни, прекрачи напред и положи длан върху гладката червеникава шия.

Тя стоеше насред пътя с преплетени пръсти и не смееше да диша, докато Томи не се завърна с малко несигурна стъпка.

— Божичко! Ама ти от нищо ли не се боиш? — запита тя с разширени очи.

— Нали ме знаеш — отвърна той и изведнъж взе да подсвирква високо и фалшиво, защото бе невероятно щастлив.

Тя го погледна в движение (беше малко по-висок от нея), хвана ръката му и я стисна. Той я погледна, после дръпна ръка, бръкна в джоба си и извади грамадно ножче.

— Олеле! — възкликна тя със страхопочитание. — Какви ужасни неща носиш.

— По нашия край всички ги имат — каза той. Разгъна лъскавото острие и си личеше, че е невероятно горд. — Знаеш ли колко е остър?

Прескочи канавката, сряза едно клонче и се върна, като подсвиркваше съсредоточено. Тя отново бе сплела пръсти.

— Да не се порежеш, Томи!

Той се изсмя и самоуверено плъзна пръст по острието. Поряза се.

— О, Томи, знаех си! Кога ще пораснеш най-сетне? — сгълча го тя. — Чакай. Дай да видя. Олеле как си се порязал!

После нежно пое пострадалата ръка и взе да се вайка над едва забележимата драскотина.

Томи изрече с леко потръпващи устни:

— Не боли много. Да знаеш само колко пъти съм се порязвал.

— Трябва да я превържем, инак ще се инфектира.

Тя изрече последната дума тъй, сякаш бе влюбена в нея. Извади кърпичка от джобчето на безукорно чистата си синьо-бяла карирана рокля, грижливо я сгъна и превърза раната. За възрастта си имаше удивително нежни ръце. Преди да затегне възела, тя запита тревожно:

— Да не е много стегнато, Томи?