«Гъските от Бужак»

Тази история ми бе разказана от Матула, когато веднъж си почивахме под един храст. Вече се заесеняваше. Въздухът през нощта бе станал толкова гъст от мъглата, че ако човек си подхвърлеше шапката нагоре, тя можеше да остане там.

Някъде високо над мъглата дивите гъски крякаха унило, а рибите, които Матула беше получил от „добри рибари“, вече се зачервяваха върху скаричката, поставена на огъня. Разбира се, знаех, че тези „добри рибари“ дълбоко презираха учрежденията, издаващи риболовни билети, но рибата обещаваше да бъде чудесна, а другото не ме интересуваше.

Гледахме огъня, слушахме гъските и тихо седяхме в малкия светъл кръг, който огънят беше направил около нас. По едно време старецът проговори, показвайки с пръст нагоре, където шумяха гъските.

— Не зная дали гъските на уважаемата госпожа от Фармош не са между тия…

„Многоуважаемата госпожа от Фармош“ беше млада вдовица, която направила ферма за гъски до Балатон. Купила люпилня и тъй като беше пещенско момиче, ровила се из специализираната литература, като допълвала липсата на опит с много старание и вследствие на това с доста добри резултати отглеждала гъски. Нейната ферма получила името Фармош много по-късно.

Облегнах се на раницата си, запалих цигара и погледнах стария пазач, което значеше, че „приказката“ може да започва.

— Това, значи, моля ви се, беше така: Покрай многото кокошки многоуважаемата госпожа искаше да гледа и гъски и обяви на хората, че ако някой има за продан, да й ги занесе. Започнаха да й носят.

Една сутрин едва се съмвало, една каруца спряла пред портата.

— Тук ли купуват гъски? — попитал човекът, на когото починала жена му, и той трудно се оправял с птиците.

Уважаемата госпожа изказала съболезнованията си на човека и накрая го попитала за колко дава гъските.

Човекът ги продал евтино и обяснил, че тия гъски не били обикновени, те били истински гъски от Бужак. Един-два дни трябвало да бъдат подържани затворени, та да свикнат с мястото.

Свалили гъските, човекът прибрал парите — 60 форинта, — след това „дий“ на конете — и изчезнал.

Радвала се уважаемата госпожа на евтината покупка, гледала гъските, които само лежали в чисто варосания свинарник и не искали да станат на крака.