«Цар Борис и идолопоклонниците»

Иван Вазов Цар Борис и идолопоклонниците I И разярените боярис велможите, що бяха там,надъхани от жреци стари,служители в Перунов храм,въстанаха против Борисакат кръвожадни врагове.Че той на бога покори са:отфърли лъжовни богове.И на народа удивлений,уплашен, грозно развълнений,те викаха във лудина:„Що чакате?… Перун падна!!…Падна великий бог без слава,кой с гръм небето управлявасветият му кумир строшенструп? се земна му обители жъртвеник му осквернен.Борис, наш цар и повелител,Борис прегърна бог лъжлив!Богът на врага ни зловерний.Той на престола, горделив,със жезъла в ръце си скверниседи!… В нечистий му палатда идем! И венеца златда му отнемем без забава.Със неговий живот и славане ще ни бъде вече цар!!…И на място му да се качиза наш войвода, господардруг, кой да знай да слави, тачи…гръмник Перуна най-велик,давач на гръм и на светлик.Както било от прежне време,как правили са го дедии Крум юнакът най-големий,кой вси врази си победи!…Така можа щем преговориний яростните боговеи всички силни духове,кои, кат виждат днес отгоребезчестьето, що им стана,за наказанье щат проводътглад или мор на вас — народът,ил друга пък злочестина!Да се не бавим тука вече,отстъпникът не е далече:да идем да го оковем,Перуну слава да дадем.И да си подновим светиня,безбожник що фърли във тиня!“От тез слова ожесточен,на бой за вяра приглашен,народ спусна се суевернийпротиву царя нововерний!II От връх свой сяйний Вишеград,на словото въртоп пръв, свят,благочестивият владетел,пълн с мир, със святост, с добродетел,видя сганта със буен рев,като обиколи двореца!…Далеч от страх или от гневтой коленичи пред твореца,пред царя вишний на Сион,кого позна пред малко он.На него уверен с надеждатой проси помощ към врази,пред лик светий му лей сълзис молба висока и гореща!И негов чистий глас стигнатам до всесилно провиденье:видя внезапно в изстъпленье,че стаята в огън светнаи озари се от незнайно.И как на царят Костадин,яви се светъл кръст един,кой греяше дотолко сяйно,че затъмни и белий ден.Падна там царят заслепени всред светлика тоз чудесензачу пресладък глас небесенна ангелский подобен глас,кой викаше във оня час:„Борисе! Ти си веч помазанот бога! Тоз кръст теб показанза теб ще бъде верен знак,че ще надвиеш всякой враг!Избра го ти, с душа приемна,затуй ще ти е помощникпрез всичката ти жизън земна!Не бой се! Бог теб мъченикне иска никак да направи;той пак те славен тъй оставии мощен, та да просветишнарод твой в светло християнствона царство в цяло му пространство