«Българинът в Букурещ»

Иван ВазовБългаринът в Букурещ I Букурещо чудний,о, боерский град,шумен, многолюдний,хубав и богат.Тебе тука леяситни стихове,тебе, граде, пеяв тия часове;всичко в теб се перисред шум, трясък, бойи въздух треперив Поду Могошой.II Ето че се спирастранник удивлен,гледа и се взирасмаян, заглушен.Гледа непознативещи, чудосий,среща с? брадатихора с паларий.В лавките кристалнискъпотий лъщът,в улици безкалникаляски трещът.Ей там се навалят,тук бързо търчат,ту шапките свалят,ту шумно гълчат.Тоз пристига, сгазвапътник ил съсед,пардонът му казваи бяга напред.III Но ей друга гледка:в пъстро деколтегиздава гризеткав пътя полете.Гледа бели плещи,стан и нежен врат,но биржар: пазещи! —вика му отзад.Бяга он от тукасъс потайна скръб,със тогоз се чука,друг го муши в гръб.IV Вечер, кат лампадислънцето менят,широките страдипо-силно гърмят.В бричките разкошнидамите лъщъти кат визий нощнигубят се в шумът.Млади тук и старитръгват на разход,градини, булварисе пълнят с народ.Пищните отелибляскат във огън,навред загръмтелишум, музики, звън.Но някои красниот шум се бойъти вече безгласнис амурите спйът.V Ей ни в Чишмеджиу!Лабиринт горист,сенки, самотия,вир кристален, чист!Народът в алеисе разхожда с шуми в въздух се леесладостен парфум.Музика гръмливавесело ехтии духа упивав най-страстни мечти.Хубави Диани,всите a’la bras,пълнят с обаяньетаз страна добра.Тамо до буфетамъжете седът,чай, бира, кафетапият и гълчът.Какъв вид! А етосред лъскавий светдеколте напетос най-нежен корсет.Кокетка се лутаи иде насам,но в тая минутаусмихна се там.И ето почтеноедин офицерс копи позлатеностава й кавалер.А татък в гъстакапрез тихият вир,де в сенките, в мракавладей вечен мир,ти можеш угади,съгледа едвамнякои дриади,що крият се там!VI Тука за женатаоще думи две:тя краси земята,ангел — пък небе.Ак и тъй прехвален,но без красний пол,Букурещ е кален,подивял и гол.VII Късно веке става!Време е за сън,мен ми се доспава:из театра вън!Ламби светят, бляскат,улици гърмят,камшиците пляскат,каруци трещът.Пиенци лудуват,народ кат порой,биржарите псуват,вик, плясък и бой.Брат губи сестра си,а майка — синът,тоз пуща жена си,а тя пък — мъжът.Но ней се обаждаконте изведнъжи нежно замящалюбезният мъж!VIII Но веч толкоз стига!Сбогом, Букурещ!Не остана книга;ща си ида пеш!В теб от твар се лесновиждам отърван,казвам си го честно:нямам нито бан!1871 Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]