«Пред гроба на Царя-Освободителя»

Иван ВазовПред гроба на Царя-Освободителя Царю, почиваш ти във тоя гроб отдавнаи тоя хладен мрамор пази ти прахът;но твойто светло име, памет славнаизпълнюват светът.Загина ти, кога живот на нази дадеи в тоз жестоки, безсърдечни векти пръв дело велико и божествено създаде:строши оковите на роба-человек.„Гряди вон. Лазаре!“ — ти викна към умрелийи ний възкръснахме при твоя сладък зов,народите се удивиха — невиделиподир Христа такова чудо и любов,и ний, царю — на таз любов създанье, —ний с друго чудо смаяхме светът:осмяхме твоето благодеяньеи в нашите сърца за тебе няма кът.Презряхме твойта воля и завет свещени,оклеветихме твоя царски идеал,скъсахме родни връзки с порой кръв скрепени,след бомбата — и ний убихме те без жал!Мислил ли си, царю, че щяло тъй да стане —когато с кръст в ръка на руския народпоказа ти великото призванье —за младший брат да жертвува живот?Каква любов велика и безмерна!Какви свети мечти тогаз си ти таил!Мислил ли си, царю, за тая жътва черна?Мислил ли си — и кой го бе мислил?Прости, прости, о сянко вечна — на коленетук моля се пред гроба твой!Шумът от нашто грозно умопомраченьесмути свещений ти покой!Прости, прости, от твойто жилище безбрежноза моя клет народ простирам аз ръце,за милост моля аз към твойто нежно,вселюбяще и всепрощаваще сърце!Прости ни ти жестоката измяна —бъди ни и в небето пак добър отец —във името на толкоз света кръв проляна,във името на мъченишкий ти венец!Недей изрича съд, ни клетва люта(гласът на праведните чува бог),корабът ни из бурите се лута,не види бряг из тоя мрак жесток.Но тя ще блесне, истината, яркозрачна,в нощта на нашето съзнанье и сърца,но дотогаз, о сянко мрачна,моли се там за твоите деца!Петербург

Написано след поклонението на гроба на императора Александра II в царската усипалница в Петропавловската крепост. По него време (1888 г ), както е известно, връзките между България и Русия бяха съвсем прекъснати и ненавистта против Русия бе достигнала дотам, щото самото споменуване името на Александра II се считаше за престъпление. Тия стихове бяха изблик на тежкото чувство, което изпитвах, като българин и славянин, макар че в действителност аз много обобщавах тогава горнята ненавист, настроение впрочем преходно, създадено от временни политически недоразумения с Русия.

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Преслав Марков

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/8490]