«Кладенецът на Рождеството»

„Иисус й отговори и рече: всякой, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, той во веки няма да ожаднее; но водата, която му дам, ще стане в него извор с вода, която тече в живот вечен.“

В Коледната нощ преди много години, само месец до петнадесетия ми рожден ден, бях седнала пред камината и гледах спокойния пламък на огъня. В един миг усетих, че наоколо всичко заглъхва, унасям се в тихите пламъци на огнището и в аромата на коледното дръвче. Облегнах главата си в креслото, затворих очи и ми се стори, че съм у нас, но напускам стаята… Изведнъж попаднах в огромна градина с много треви и цветя, пеперуди, плодни дървета, неотразима небесна синева. В градината до самоизворно кладенче вече виждах себе си, ала облечена в лятна рокля. До пътеката, идваща край огромни мраморни плочи, приближаваше старец с дълга бяла брада. Той носеше стомна в ръката си и като ме видя, попита: „Какво правиш тук?“

„Не зная, изгубих се… Ти знаеш ли къде съм?“ — не изпитвах страх от това, че съм се изгубила, защото красотата беше омайваща, та попаднал в нея, човек едва ли би поискал да я напусне.

„Това е раят“ — отвърна ми старецът и дойде до мен: „Ще ми налееш ли стомната, защото не мога да се наведа?“

„Дай!“ — взех я от ръката му и когато се наведох, видях водата толкова чиста, че песъчинките, идещи от дъното, проблясваха като кристали, събрали в себе си многобагрието на един изгрев. Водата приличаше на онази, която наливаме, за да утолим жаждата си, но като че ли не беше вода, а самоизвираща светлина, която обливаше ръцете ми и чудната стомна. Щом напълних съда, попитах: „Може ли да пия?“

„Ако си жадна?“ — очите на стареца ме погледнаха изпитателно и забелязах, че лицето му беше подобно на водата: „Пий, но запомни, че който пие от тази вода, има за дълг да обича хората и да превръща мъката им в светлина!“

„Тая вода не е като другата“ — рекох, щом отпих глътка: — „Ти само от нея ли си наливаш?“

Старецът се усмихна, без да ми отговори. Погали ме по главата и подаде ръка за довиждане. Не исках да си тръгна, затова огледах вълшебството наоколо и попитах: „Може ли да остана при теб? Ти си много добър…“

„По-добре е да се върнеш при хората по тази пътечка, да им разкажеш за водата, от която пи и да изпееш една песен. Нали знаеш, че сега ще празнувате рождената нощ на моя син?“