«Ямби»

Иван ВазовЯмби

Il viendra, le fer rouge de l’histoire!

V. Hugo I И пак позорът има тържеството,лучата в кал, лъжата е на трон.Понятьето за злото и добротоизгубено под наший небослклон!Вълни от бяс, веявици от страсти,рой диви честолюбья разярен!Забрава, слепота! С трева зарастевеч паметта на вчерашния ден…Вражди стихийни, зла полуда! Мракътзабуля ямата, под нас що зей!О, родино, какви ли дни те чакат?Какво ли бъдеще се тебе сей!II На кой ни вихърът изкарва бряг?В кои скали талазите ни хакат?Народния кораб отива в мракът:с опасни урагани в бой е пак.Пак блясъци, борби разсвирепели!Сърцето свива се, смутений умне чува глас надежден в бесний шумна толкоз апетити повилнели…Къде отиваме, кажете вий,що бурний смут раздухвате злорадно?О, знайте вий, що гоните тъй жадно —но ти, народе… Бог да те закрий!III Земя на потреси, на смутове и бури,на чеда, майко, вечно неразбрани,нещастна плячко на враждебни фурий —кога за теб ден мирен ще настане?Арена грозна на борба всегдашна!Талаз талаз ти води в мрака черни,и труса — нов трус. Неизвестност страшнав нощта оправя твоя ход неверни.Що станаха мамливите надеждиза мир, за плодотворен труд, за радост?Пак в ялови борби изтрита младост!Пак бъдеще настръхнало в примеждий!IV Що виждам? Вратоломия ужасни!Идеи, знамена, принципи в тиня!От мръсний вихър всичко светло гасне,гаврило стана всякоя светиня!Ти, младо поколение, за чистипримери жадно, отвърни си взора!Историо, не давай свойте листи —не вписвай в тях на тия дни позора!V Под бремето на ред измами скръбни,под удара на разочарованья —достигнах да изгубя вяра. Тръпнедушата ми от гняв, негодуванья.Достигнах вяра да изгубя! — Не в доброто,не в честността, не в правдата, а в тия,що знамена им дигат, на челотобез срам, и калят ги със мръсотия!Свободо! Истино! Вий, Идеали,кога били сте повеч унизени?Вий, божества, пред ваште пьедесталиний веч не смейм да паднем на колене!Не викайте, лъжци, витий коварни,светините не пипайте, млъкнете!Ний вярваме в кумири лучезарни,но вий, жреци, от тях се отстранете!VI

„Френетически «ура» цепят въздуха.“

(Из една телеграма) „Ура! Ура!“… крещиме: „Да живей!“ —И тоз, и оня, утре — друг — се равно…На другий ден друг вятър ще завейи ний ще ги в кал стъпчеме безславно.„Ура! Ура!“… днес; утре — „Долу!“ Сганту люта, ту поклонница вдадлива…Ура! На силният, кат беси, и тамян —кога го бесят — пак „ура“ и „вива“!Когато труп не сме — ний сме талаз