«Дух»

Ларс хвърли сакото си на фотьойла се тръшна на късия диван. „Вода!“, помисли си, „Пие ми се… Къде е проклетото куче?“ Животното изникна от кухнята и радостно се хвърли към него. Стовари се на дивана, опашката му се вееше като шал на бягащо дете. Облиза ръцете му и се умири с глава на коленете му. Мъжът притисна слепоочията си и затвори очи. Нещо се таеше зад ъгъла на близкото му бъдеще, но способностите му стигаха само дотук. Главоболието го нападна с нова сила. Телеекранът пред него драйфаше реклами. През повечето време правеше същото. Мъжът нямаше сили да го спре, а и нямаше смисъл. Нещо друго причиняваше главоболието му. Ако можеше да се върне десет години назад, едва ли щеше да учи счетоводство… Щеше да послуша баща си, лека му пръст, и да учи медицина,… да стане гинеколог…, педиатър или нещо още по-спокойно… например дерматолог… На кого му пукаше?!…

Ларс събу обувките си с крака и се опъна на дивана. Кучето скочи долу изненадано. Той го погледна и му каза да си върви. Животното легна до телеекрана и задряма. Мъжът погледа бълвоча по телевизията, после се сети, че е жаден и си взе бира… И тя не беше вече същата… Седна и качи краката си на масата. Гледаше по навик… Водещата избълва новините — имаше горчиво-кисела физиономия, точно като вкуса на бирата му. Помисли си какво ли би представлявал сексът с нея… „А-а-а ми! С тая мутра…“. Сигурно взимаше на ден колкото той за седмица… И чукаше някой манекен… Той хвърли полупразната кутийка към отсрещната стена. Кучето го погледна учудено, наклони глава, после, сякаш вече свикнало със странностите му, уморено отпусна глава върху предните си лапи. „Трудно се живее с мен, а приятел?“ — кучето се съгласи напълно…

Някакво смущение скри картината за миг — някъде бе паднал гръм… или Системата бе убила вирус… или пък някой го бе направил нарочно…; не трая и половин секунда, но подсъзнателното послание, скрито в него сложи безвъзвратно край на съзнателния живот на Ларс Торбен …

ENTER PASSWORD:. Той стисна очи… и зъби. Челюстта му изпука, зъбите му проскърцваха… Устните му побеляха от усилието… Жуженето от високото напрежение край ушите му заглуши всичко останало.