«Злочеста»

Иван Вазов Злочеста

О, недейте обсипва с презренье тая жъртва без име в света, помислете как страшно тя вене йоще млада в срамът и в скръбта. Съжалете таз хубост нещастна, съжалете тез мокри очи, таз тъга безнадеждна, безгласна, що в них ясно, тъй ясно личи. Не заслужава тя съд безпощаден (тя е гладна, трепери от студ). Ваший смях е язвително-хладен, ваший поглед — убийстве и лют. Може би не сама тя прегърна доброволно таз горка съдба не веднага от правий път свърна, не пропадна без тежка борба. Тя падна под гневът на живота, като хиледи други в светът, за да буди вражди и охота и да лази нищожна в прахът. Не гонете я с хули, и тя е равна нам и доброто желай, тя е щерка, сестра, тя жена е, и тя чувствува, мисли, страдай. Тя бе слабо и крехко създанье, разчовъркайте ваште души, усетете на миг състраданье към цвета, що го буря скърши. Ти далеч си от Рона кристална и от родното слънце, климат! Сиротице, каква чест печална те донесе в тоз край непознат? Подслон никъде ти не намираш, ти си странна под чуждо небе, ти за помощ ръка не простираш, и да простреш напразно ще е. Не за шум, веселби, не за корист тя тури си тоз търнов венец! Помислете си нейната горест! Представете си нейний конец! Каква скръб безнадеждна я губи! Я се взрете в туй бледно лице, задушете инстинктите груби и попитайте вашто сърце: кой ли вихър я в бездната фърли? Кой ли удар я млада свали във разврата и нуждите върли. В туй море, пълно с рев и скали. Дали зло? Дали страст пък фатална? Или глад? Ил вражда? Ил любов? Кой разбра участта й страдална? Кой чу нейний отчаений зов? Кой е крив? Обществото ли? Тя ли? Ил живота — енигма, мечта? Ил живота, де никой не жали сред голямата вечна борба? Дето страстите нам са кърмило, а пък слепият случай закон, дето злото навред се е впило и нещастьето вдигнало трон! Ний не знайм! О, не фърляйте й камен! Замислете се вий по-добре и духът, в който грей божи пламен, ще прости ил поне разбере… Пловдив, ноември 1880

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Надежда Владимирова, Мартин Митов, Словото; Емигюл Османова, Пловдивски университет, септември 1999

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-01-29 00:10:00

Реклама на сайте