«Към Европа»

Иван Вазов Към Европа Сега, кат Емус стари от страх се цял потресе,и турската свирепост премина секи край,и ужас, възмущенье по целий свят пронесе —попитал бих Европа веч може ли да трай?Тя верува ли още, че тоз народ омразен,научен кръв да пие, и с пот да се кърми,от дивите пустини тук нявга дотътразен,ще може да напредне, да се опитоми?Попитал бих я ази възможно ли е вечеслед тия страшни зверства да вярва пак сега,че тигърът ще нявга да се очеловечи,че брат ще да ти бъде тоз, който е ага?Ще може ли раята да найде състраданье,раята, що работи, оре и се поти,от тия паразити, аги, кадий, тирани,хайдути и черкези, дервиши и софти?Но Боже! Що съглеждам? Европа се заклинатиранина да пази и бича на света,и милост християнска в душата й застина,и смей се безпощадно над нашите тегла!И дума, като мисли за плячка само тлъста:„Хасан е нам потребен, нам требува мирът“.И гледа как Коранът безчести, тъпче кръста,и милиони души как в робството пищът!Какво? Дали грехът ни сè йоще не изплатии с нашта кръв и сълзи ще правят вечно пир?Дал тряба да сме роби мирът да се не клати?О, с толкова ли жертви?!… Проклет да е тоз мир!…………………………………С тиран борба почнахме усилна и велика,и кат един потънал във бурний океан,вам цял народ съсипан отчаяно ви вика:„Европо! Дай ръка си — и аз съм отърван!“Дали бедите наши би радвали Европа?И наший вопъл жален ще би приятен ней!О, доста е да викне, о само да потропа,та бледний полумесец завчас да потъмней!Да, тоз трон обезславен и кървав, и коварен,от бурите разклатен и в блудството изгнил,тоз трон — скелет бездушен и с клетви претоварен,от най-нищожний удар на прах се би сторил!О, европейци, вий живейте на свобода,не като нас под иго във този край проклет,де грозните убийства станали са на мода,и жертвите от нази, що падат, са безчет;о, европейци, вие не сте кат нас злочести!В домът си не видяхте зъл варварин такъв,кой вашта челяд мила без страх да обезчести,да ви удави в сълзи, да ви обагри с кръв!Я вижте как страдайме, в какъв огън, премежди…Как падат наште майки и как бащи ни мрат,как гинат на бесило нам скъпите надежди,моми ни как се робят ил в пламъка горят!Нали били сте друг път и вий в такваз несгода?И за свобода лели сте кървави реки?Нали и днес високо сè викате: свобода!А що към нас са ледни тъй вашите души?О, срам за нашът век е така да се оставатМильони християни, родени за прогрес,На варварите жертва и за напред да стават,о, срам е на Босфора да влада турчин днес.О, доста е бесняло туй азиятско племе