«На една майка селянка»

Иван ВазовНа една майка селянка Мари, невясто, гиздава, мила,що си любовни очи вперилав твоето чедо — рожба едничка?Що го по руса галиш косичка?Що се усмихваш нему в лицето?Що го цалуваш ти по челцето?Що му ти шепнеш тихо, безгласно,като го стискаш до гърди страстно?Ох, дали мислиш ти, майко млада,ох, дали мислиш с тайна услада,че ще да видиш мила си синада цъфти весел, като в градина?Че ще да расне и да порасне,че ще да бъдат дните му красни?Дали се нему много надееш,дали се вече тайно гордееш,чедо честито че си родила,та си се в него толкоз упила?Лъжеш се, майко, хубава, мила,лъже се твойта любов гореща,тя радост само мисли, усеща;празни са твойте мили надежди!Щат да се свият тез малки вежди,ще се набърчи туй чело ясно,ще погрознее туй лице красно,що го цалуваш толкова сладко.Ох, зарад твойто чедо благатко,няма тъй много да се замине,щат да настанат мъчни години,мъчни години, зло ядовито!Няма да бъде то по-честитоот свойте братя клети, злочести!(Лоши са, майко, моите вести!)Още когато си го раждала,зла самодива там е стояла;още отсега да се насити,е твоето мляко суче тъгите!Не му се радвай, млада невесто,ти си родила дете злочесто!О, плачи горко, сълзи проливай,с тях го прохлаждай, с тях го умивай,както росата е за полето,тъй са сълзите зарад детето,зарад детето, що са обреклиоще отрано горко да тегли…Те щат му дават мощ да израсне,те щат го пазят да не угасне.В тях ще намери бодрост и сила,за да пренася своите теглила.Нека да знае то как се плаче,че що несносен живот да влачи!Кога го люшкаш, за да задреме,ил кат го друскаш в твойте колене,не му пей песни детски, сънливи,нито пък песни драги, скокливи!…………………………………Млада невясто!Ако да бях аз на твойто място,щях да му пея песни, коитоправят сърцето като убито,с? да се стряска и да бълнува!Пей му тез песни, що споменуваткървави ризи, гноени рани,майчини клетви, тъмни зандани;пей му ти песни, дето се слишат,души страдални като въздишат,дълги синджири, клети сираци,черни робини, болни юнаци,сълзи сирмашки, тежко теглило,черна гария, черно чернило;нека тез думи, страшни, тъжовни,кога порасне, пак да ги повни;нека му сявга на уши екнът;нека му вечно на душа тегнът,нека да знае, че ще наследитуй, що деди му са отнапредитука теглили, тука патили,че са на бога много сгрешили.Нека познава мъки човешки,нека да сеща ядове тежки,нека да пъшка и да проклинабожия казън, тежка судбина!Ох, привикни го, млада невесто,то да разбира, че е злочесто!………………………………………………Често му казвай и му повтаряй,