«Правилен въпрос»

Отговорникът беше така построен, че да работи толкова дълго, колкото трябва. За едни срокът ще е голям, за други — нищожен, но за Отговорника беше просто достатъчен.

Същото се отнасясе и за размерите — на едни им се струваха гигантски, на други — миниатюрни. Това беше много сложен апарат, макар някои да си мислеха, че по-проста машина няма.

Отговорникът знаеше, че трябва да е точно такъв. Нали е Отговорник. Той знаеше.

Кой го е построил? По-добре да не се научава много за тях. Те също знаеха.

Създадоха Машина за отговори — Отговорник. Трябваше да послужи на незнаещите раси. После изчезнаха по свой особен начин. Къде? Само Отговорникът знаеше това.

Защото той знаеше всичко.

На една планета, обикаляща около една звезда, се намираше Отговорникът. Времето течеше — за едни безкрайно, за други кратко, но за него — по мярка.

В него се намираха отговорите. Той знаеше природата на нещата, защо са такива, какво има, защо го има и какво означава всичко това.

Можеше да отговори на всеки въпрос, стига да е поставен правилно. И не само можеше — той искаше да отговаря. Страшно искаше! Нали за това беше създаден. Чакаше да дойде някой и да го попита.

— Как се чувствате, сър? — загрижено попита Морън и се наведе над стареца.

— Малко по-добре — отвърна Лингман с плаха усмивка.

Морън изхаби доста енергия, за да изведе кораба в космоса с минимално ускорение. Въпреки това, сърцето на Лингман не бе очаровано от маневрата. Капризната машинка ту отказваше да работи, ту започваше бясно да блъска гръдния кош — малко оставаше да спре завинаги. Но най-после дойде безтегловността, тя влезе в ритъм и заработи нормално.

Морън нямаше такива проблеми. Неговото здраво тяло без проблеми издържаше всякакви натоварвания. Но по време на този полет не трябваше да изпробва способностите си, ако искаше Лингман да остане жив.

— Ще издържа — промърмори старецът, сякаш чул мислите на спътника си. — Ще издържа колкото трябва, за да разбера.

Морън докосна нещо на пулта и корабът мина в хиперпространството.

— Ще разберем — успокояваше го той, докато му помагаше да се освободи от ремъците. — Ще го открием този Отговорник!