«Борът»

790


Настроики
A

Фон текста:

  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Текст
  • Аа

    Roboto

  • Аа

    Garamond

  • Аа

    Fira Sans

  • Аа

    Times

Иван ВазовБорът Там, дето се види Балканът високикрай дола тракийски, на южна страна,да пуща стремливо плещи си широки,величествен, страшен и прав кат стена:там, дето се дига на мрамор основи,сред хълми зелени, покрити с цветя,де всичко шумува, играй, песнослови:зефир, водопади, врабчета, листа —в туй весело място, рай земен прекрасен,издига се мълком със жълти стенискит древен и жален кат спомен безгласенв тез хубости нови на старите дни.Наокол е шумно. Но в тази оградае глухо, безмълвно, всегдашен е сън,едвам се зачува дотук водопада,кой пеняст гръмливо бухти си навън.А в този скит спокоен, скит стар християнски,над черквица ниска със вехти светийсе бор възвишава на ствол великанскии върха си черни във облаци крий.Кат кедър вековен в Ливанска пустиняразперил е клони, потънал в мечтисвещени и тайни. На стара светиня,на гробове неми той сянка държи.Монах белобради, старик стогодишниго помнят се толък, се толък голям,нито пък са чули от хора предишникога му е корен забоден бил там.И може би тоя гигантин вековнина бившата сяйност свидетел да еи случки големи той още да помни,които в живота си дълги виде…И тъй той живей тук години безчетнисъс бури и хали в неспирна борбаи мразове зимни, и пекове летниминуват безследно над горда глава.Но в тая му пора, де всяк се дивешена негова хубост и височина,понеже и той сам от тоя свят беше,то общата участ, уви го стигна.В нощ тъмна и мрачна внезапно се чуваот горски усои гръмовен, див гласи хала ужасна завя, залудувас нечувана ярост и гняв дотогаз.Долините жално ехтяха, пищяха,пищяха полята в бурлиавата нощ,Балкан се тресеше, горите ревяха…И всичко поваля стихийната мощ.Кат винаги борът сърдит, непокоренсе бореше храбро с туй страшно духлои в тоз бой отчаен, изкъртен от корен,с шум грозен простира гигантско тело.Падна веч! И как е величествен, жален,прострян на земята столетния бор!До снощи той беше тъй горд и начален,чело му летеше към синий простор.Тогава утихна веявица люта,гиганта надменни кат с трепет сразии пълна от почит към жертва прочутата място отстъпи на скръб и сълзи. Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4267]

Последна редакция: 2007-11-20 08:00:00

Реклама на сайте

Комментарии к книге «Борът», Иван Вазов

Всего 0 комментариев

Комментариев к этой книге пока нет, будьте первым!

РЕКОМЕНДУЕМ К ПРОЧТЕНИЮ

Популярные и начинающие авторы, крупнейшие и нишевые издательства