«Монологът на крал Петра»

Иван Вазов Монологът на крал Петра

В планините крал Петър се скита — в планините албански сега. Той от пленът без сабя бега пред войската си грозно разбита. И въздиша, и тъжно блуждай в планините крал Петър бездомни, за злодейства, дела вероломни той си спомня и глухо се кай: „По два трупа качил се на трона, над злодейско гнездо се вцарих. Чрез убийство спечелих корона, чрез измяна земя удвоих. Въз измама, лъжа и коварство аз величьето сръбско градях, син на племе живяло в невярство, клетви давах и клетви тъпках. Грешна Сърбио, как ний обрахме брат доверчив без свян и без жал и в гърди му завряхме кинжал, и хоро над скръбта му играхме! И запъшкаха клети робове, зле запъшкаха в наший ярем, македонският красен Едем загрозихме с тъмници, с гробове. От акули по-алчни, със бяс ний за чуждото благо ламтяхме, па да можеше някак — ний щяхме и ада да глътнеме в нас! Грешна Сърбио, грях да ни бий! С какво вино се бясно опихме, та цял свят във пожари турихме със главнята сараевска ний! И море кръв невинна разля се (тя и в този пролива се час!). И земята с гробове пося се триж по-много от всичките нас! И настана отплата жестока за грамада безумства, злини — да, грамада от Шар по-висока, що трупахме в пияните дни. И видях аз порухата страшна на величье нечисто; видях трон, столица и кралство във прах! В прах е всичко, о, Сърбио гряшна. Гневен враг с отмъстителен меч за обидите стари и нови нам на Косово нов гроб изрови — оттам няма да станеме веч. И сега — звяр, ранен, в бяг безславен през тез чуки спасявам се сам, и народа мой, гол, окървавен, със проклятье обсипва ме там. Кой казал бе, че тука немало провиденье, ни правда, ни бог? Че небето безстрасно висяло над кощунство, над мерзост, порок?“

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Калина Григорова и Мартин Митов, октомври-декември 1999

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-01-12 19:50:00

Реклама на сайте