«Ум и злато»

Живял някога много беден човек на име Йозеф. Ходел по улиците и продавал вода. Веднъж той тръгнал из прашните улици на града и започнал да вика:

— Продавам вода! Продавам студена вода! Кой иска да си купи студена вода?

Насреща му идвал пътник, целият потънал в прах.

— Ето вода — казал Йозеф. — Купи си и се напий. Утоли си жаждата!

— Много съм скитал по света, така ми мина животът — рекъл пътникът. — Много съм жаден, но нямам нито една пара, за да платя водата.

На Йозеф му станало жал за пътника и му дал вода да се напие, дори го поканил в дома си да пренощува.

— Ти си добър човек — рекъл пътникът — и се съжали над мен. Затова ще ти разкрия тайната на един чудотворен лек — вземе ли го болният, каквато и болест да има, веднага ще оздравее. Ще ти дам и моята книга с рецептите, за да знаеш как се приготовлява лекарството, ако забравиш. Ала трябва добре да запомниш — лекувай хората, но никога не взимай пари от сиромаси.

Йозеф взел книгата, благодарил на пътника и рекъл:

— Кажи ми как се казваш.

— Името ми е Макс — отговорил пътникът и преди Йозеф да каже и дума, изчезнал.

И така Йозеф започнал да лекува хората и взимал пари само от богатите. Всички в града го обичали и почитали. „Нашият мъдър лекар“ — така говорели за него.

Йозеф станал заможен човек — построил си хубава къща, а на трапезата му винаги имало най-отбрани ястия. Всичко щяло да бъде добре, ако не била завистта. Промъкнала се тя в сърцето му и започнала да го гризе. „Защо да не взимам пари от бедните? За мен е все едно дали човекът е богат или беден. Отдавна да съм станал най-богатият в града и да живея в разкош.“ Така си мислел Йозеф, който съвсем бил забравил съвета на Макс.

Един ден при него дошъл беден продавач на вода, какъвто самият Йозеф някога бил, да иска лек за болното си дете.

— Първо ще си платиш — казал му Йозеф.

— Нямам нито грош — изплакал човекът.

— Върви си тогава! — извикал ядосано Йозеф.

Изведнъж забравил как се приготовлява лекарството. Потърсил книгата, която Макс му оставил, но тя била изчезнала. Дълго се мъчил да се сети рецептата, но всичко било напразно. Дните минавали и скоро Йозеф загубил къщата и богатството си. Отново бил принуден да ходи из улиците и да продава вода. Остарял, измършавял, заприличал на проскубана врана.

Ала веднъж, както вървял из прашните улици, срещнал един конник.