«Черното знаме»

Иван ВазовЧерното знаме Вей се, черно знаме1, под небето,вей се, знак на траура и гроба,вей се, позив жалостен на роба,дето влачи игото проклето!За земята, дето мила нам е,зарад македонските долиникървави напомняй, говори ни:        вей се, черно знаме!Разшумиха се гори зелени,премениха се долини райски,в гори пеят славеите майски,в гърди пеят чувства подмладени.Ах, зад Рила има страна: там егорко царство на скръбта и мрака,никой тамо пролетта не чака.        Вей се, черно знаме!Черно знаме, вей се в таз вселена,кат протест от клетите робове,се тъй черно вей се, дор в оковичерней Македония свещена!Вей се, фърляй горко в нас съзнанье,нека нашта радост то да трови,нека пресни язви да разрови:        вей се, черно знаме!Македонио, родино мила!Люлко на гиганти и на слава,бездно, що надежда не огрява,бездно страшна на сълзи, теглила!Ти немееш и глух твоят храм е,кога полсвят твойте чада слави,без да пита: майката що прави?        Вей се, черно знаме!Кой ще пита? Ний едни смутени,кат на пир, де липсва госта главен,питаме: къде е той забравен?Що не викат брата драгоценни?Тук без него нашта слава срам е!И зовем го с гласи триумфални —но пристигат вопли погребални…        Вей се, черно знаме!Но не си влязла още в гроба,но сама ти няма там да влезнеш,но ти, майко, няма да изчезнеш,освен с нашта кръв, сърца и злоба!Ах, ще дойде ден, и той голям е…Но дор скокнем за теб всички братяи те сграбчим волна във обятья —        вей се, черно знаме!6 април 1885 г. Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5224]

Последна редакция: 2008-01-29 23:40:00

1