«Черното знаме»

Иван Вазов Черното знаме

Вей се, черно знаме1, под небето, вей се, знак на траура и гроба, вей се, позив жалостен на роба, дето влачи игото проклето! За земята, дето мила нам е, зарад македонските долини кървави напомняй, говори ни:         вей се, черно знаме! Разшумиха се гори зелени, премениха се долини райски, в гори пеят славеите майски, в гърди пеят чувства подмладени. Ах, зад Рила има страна: там е горко царство на скръбта и мрака, никой тамо пролетта не чака.         Вей се, черно знаме! Черно знаме, вей се в таз вселена, кат протест от клетите робове, се тъй черно вей се, дор в окови черней Македония свещена! Вей се, фърляй горко в нас съзнанье, нека нашта радост то да трови, нека пресни язви да разрови:         вей се, черно знаме! Македонио, родино мила! Люлко на гиганти и на слава, бездно, що надежда не огрява, бездно страшна на сълзи, теглила! Ти немееш и глух твоят храм е, кога полсвят твойте чада слави, без да пита: майката що прави?         Вей се, черно знаме! Кой ще пита? Ний едни смутени, кат на пир, де липсва госта главен, питаме: къде е той забравен? Що не викат брата драгоценни? Тук без него нашта слава срам е! И зовем го с гласи триумфални — но пристигат вопли погребални…         Вей се, черно знаме! Но не си влязла още в гроба, но сама ти няма там да влезнеш, но ти, майко, няма да изчезнеш, освен с нашта кръв, сърца и злоба! Ах, ще дойде ден, и той голям е… Но дор скокнем за теб всички братя и те сграбчим волна във обятья —         вей се, черно знаме! 6 април 1885 г.

Информация за текста

Източник: [[|Словото]]

Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-01-29 23:40:00

1

Сред триумфалния рой от трицветни знамена на радостта и победата, които на 6 април 1885 г (1000-годишнината на славянските просветители) се развяваха из Пловдив, издигаше се замислено и македонското знаме от чер плат, държано от един дебърец в народното си рухо. Три имена личаха на траурното знаме: Кирил и Методий, Македония! Тая гледка пронизваше сърцата с дълбокия си трагизъм.

(обратно)

Реклама на сайте