— Има един въпрос, който така и не успях да реша каза Били Гибсън. — Но дай първо да ти напълня чашата.
От час двамата мъже седяха мирно и кротко в ъгъла на пивница „Крал Уилям“ и обсъждаха как се ръководи полицейски участък на границата между Северна Ирландия и Ейре. Били Гибсън излизаше в пенсия след трийсет години вярна служба в полицията, от които последните шест като началник на полицейски участък. Неговият наследник — Джим Хоган, бе прехвърлен от Белфаст и според мълвата, го готвели за шеф на полицията там, стига да се справел в тукашния участък.
Били отпи юнашка глътка от бирата, облегна се и взе да разправя:
— Никой не е сигурен каква точно е истината за къщата, кацнала точно на границата, но както с всички добри ирландски истории, и тук открай време се носят какви ли не полуистини. Преди да стигна до разправиите, които си имам със сегашните собственици, нека ти разкажа набързо за къщата. Трябва да спомена, макар и бегло, и някой си Патрик О’Дауд — служител в архитектурния отдел в общината в Белфаст.
— Гнездо на усойници и в най-добрите времена! — прекъсна го новият полицейски шеф.
Комментарии к книге «Хитрата сврака — с двата крака», Джеффри Арчер
Всего 0 комментариев