«Раненият опълченец при Шейново»

Иван ВазовРаненият опълченец при Шейново Бой гърми, земя трепери.Недалеч, под голий рът,трима руски офицерив бедна хижица лежът.Славни рани из кланетоги извадиха навън,малко чаец във гърнетоври над слабият огън.Изведнъж скръцна врататаи носилка влезе пакс нова жертва от борбатас ратник млад, с ударен крак.Кръв тече обилна, гъстаиз пречупената кост,сабя турска е на кръстана злочестий млади гост.— Ура! Ваше благородье! —радостно извика той, —знамето се там забоде!Ура… Шейновския бой!— Ну, разправяй, бога ради,как и що?… Добра ли вест?— Вейсел-паша се предадес шейсе батальона днес!— Браво, браво, мой любезний,за таз славна новина!Пийни чаец, постопли се,виж, навънка е зима.А таз рана как ти доде?Колко кръв, бедняжка!… Ех!— Нищо, ваше благородье,във редута я приех!— Успокой се, почини си,ти си славен маладец,йоще чаец…отдъхни си.Вот! Победа наконец,и балкани няма повеч —лаври Скобелев набра.Слушаш, Михаил Петрович?Туй е нашето ура.— Молим, ваше благородье,вий познавате добре:Кога генералът води,кой не иска да умре?Отзарана аз си рекох:как горя във тоя студ!Двама юзбаший съсекохвътре в самия редут!Ето сабята, коятоот по-дъртия земах,другия — заклах, когатоме нападна…Не, сбърках!Той бе ранен — сатаната:гръмна въз мен, хоп в крака!Аз го стигнах пълзишкатаи удуших го с ръка.— Браво, храбрий мой — продумаофицерът развълнен, —земи тез три пола…нищо,ти си храбър и ранен,теб Георгевский се пада…— Ваше благородье, не,не заслужвам аз награда:сто да бях убил поне!Мойте братя опълченцив нови славни бойовеще да гонят, поразяватвечните ни врагове.Аз не мога нищо веке,а едвам се настървих:ах, да имам крила леки,че да фръкна и аз с них!— Почини си колко-годе.— пристъпът вървя добре,струва, ваше благородье,челяк тамо да умре:знамената се развяха,музиката заигра,а гранатите валяхаот проклетата гора.Но ний знайм, че генералаи той върви преди нас,и фукнахме, като хала,към редута… и завчас„На щики!“ команда става:бой, и крясък, и ура!Вижте ми сега ръкава: —не знам кой го тъй раздра!И разбърка се народа!Опълченците крещят:„Ура! Смърт или свобода!“„Аман!“ — турците реват.Всички гуркаме се вътре!И там кръвнина и сеч:един охка, друг се тътри —но редутът наш е веч!— Успокой се, братец мили,и кракът не шевели!— Нищо, ваше благородье,той от радост не боли!1882 Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Диа Ангелова, Мартин Митов, Живко Иванов и студенти от Пловдивския университет