«Черногорска майка»

Константин ВеличковЧерногорска майка Над върховете камениститегнее още нощний мрак.Дъбът столетний, гъстолистикат някой страшен чер призракскрипти и пъшка в тъмнината.Пресичан дрезгав кучи лайсмущава само тишината,надвиснала над целий край.На прагът майката е права,на пустия и тъмен праг;стои сама, навела главаи чака. — Чака син юнак.Цял месец става тъй го чака —и плаче, и не спи нощя,и заран рано става в мрака,и моли се за него тя.Кръвта се лей… кипи войната;от всички крайща на светътюнаците под знаменатасе стичат, бият се и мрат.Но няма нейний син в борбата,не иде неин Йово мили горзен носи слух мълвата,че роду си е изменил.Със тез, от Цариград що идат,и Йова нейни може бивсред них очите й ще видят,какъвто в своите молбиго й тя дене — ноще мечтала:и здрав, и хубав, и юнак,и с тоя лик е разпръсвалатежащий на сърцето й мрак.В минутно кратко заблужденьетой може би е само бил,но свойта майка с умиленьеи родний край е той спомнил.И вярва тя, че ще го види,че ври юнашка в него кръви ако с дирните той иде,във битките ще бъде пръв.С примряло сърце гледа в мракът:те идат по широкий друм,над тях се гордо вей байракъти чуй се весел вик и шум.Вървят те стройни с бързи крачки,във милата са веч страна.От песни весели, юначкибърдата, целий край екна.Край майката безмощна, бледаминуват: един по единги жално — жално тя изгледа.„Де й Йово, Йово, моят син?“ —извика и застана няма.Из редовете чу се глас:„Не чакай, майко… Йово нямада бъде нивга между нас…“„За сребро, за жена забравии тебе той, и род, и князи глух, и хладен го оставина славата гръмливий глас.Но няма вече да безчестикръвта на своите бащи.Майко, ризикът ти злочестис кръвта си той го изплати…“В мъглата мрачна и студенадъбът се чуе как скрипти.Майката стои вцепенена.„О, Йово, майка си убии тя не мреше теб да чака!…“Примря гласът й. В същий мигслогна се нещо тамо в мракаи веч ни глас се чу, ни вик…Низ село, пред черно носило,със бавни крачки поп вървии кади с сребърно кадило,молитва с жален глас мълви:„Бъди ни, боже, ти защита,над всеки черногорец бдии всяко сърце, що залита,във правий път го въведи!…“Пловдив, 1884 Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Набиране: Гергана Стойчева

Публикация

К. Величков. Съчинения в пет тома. Подбор и редакция: Илия Тодоров. Български писател, С. 1986

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/6323)

Последна редакция: 2008-04-16 09:00:00

Реклама на сайте