«Коледари»

Пролог Рог изви над върховете снежниясен месец, подранил в небето.Глъхнали са в сън поля безбрежнисамо будно още бди селото —дим се вий на стълпи из комини.Песни, шум по улици се счуват;гости ходят, гости се посрещат.Домакини свят обичай чуват —Бъдни вечер бъден празник срещат,с буйно пламнал бъдник на камини.        Низ-по село скупом ходят        китни млади коледари —        сиромаси и боляри        с благовестье да споходят,        и наспроти празник честни        да им пеят драги песни.        Начело им станеника,        той ги стани, той ги води:        не току-така на сгоди,        а където е прилика —        и където подобава        с песни да се слави слава!Хор„В дясна ръка с китка витагости идат на честито:тежки порти отворете,благовестци пиремете!“Ей приветно портите разтваряза посрещи домакиня веща.А на прага къщен ги посрещастар стопанин и тям отговаря.„Добре дошле, добре дошле,многожелани гости,предвестници на благи днии край на дълги пости!“        Хор        Преко поле,        преко долье        ний летиме —        да вестиме        дни честити        именитий        станенину,        господину!Първа заредаПодранил стопан в поле да иди,лозя и ниви сам да обиди.Помисли благи — среща му блага:сам свети Йован, с златна тояга!— Добра ти среща, свети Йоване! —„Дал ти бог добро, честни стопане!Минах, поминах лозя и ниви:ръжта класиста коню до гриви,до шарен пояс бяла пшеница,гроздове тежки греят — жълтица!Стопанска грижа и труд усилен —тям за награда и дар обиленот божи ръце в твои да влезе:за по курбани, за по трапези,моми и момци за по венчене,внуци честити за по кръщене —тъй да се честно име спомина,от рода в рода, чак до амина.“Хор„Пълна къща — пълен кош!“— Мятай, момне, шарен пош!Дар от сърце кой що може. —„Честит да е празник божи!“        Отдели се от другари        бърза коледарка спретна —        шарения пош преметна        стар стопанину през рамо…        Името му и честта му        пак запяват коледари.ХорРасна дръво столовито,        грановито:корен в сърце на земята;връх извило в небесата!Корен — синове отбрани;а невести — китки грани;        внуци мили —вършки в небеса избили!Шум и глъч. Стопанин старишарен пош от рамо снема,но преди на коледаритой да го повърне с дари,хорът песен пак подзема.        Втора зареда        Тъмни ноще се пробуди        мило внуче соколово;        баба му се чудом чуди        как да го приспи изново.        — Нани, нанкай, рожбо мила,        мало внуче, мал гидия!…