«Вятъра»

— Ууу! Фюууу! — свири Вятъра.

— Ууу! Фюууу! — свири Вятъра, обикаля къщата и кара дърветата по двора да шумолят. Неравно да шумолят.

А Фането лежи на лявото си ухо, внимателно се ослушва с дясното и гледа право към прозореца. Както се е засилил да тича около къщата, както се е запретнал да блъска клони в прозореца, Вятъра може и сам да се мерне зад стъклото. Колко й се иска на Фането поне веднъж да види Вятъра! Дали и той си е облякъл палто в това хладно време? Или на Вятъра никога не му е студено?

— Я заспивай! — казва Плюшеното коте. И се намества по-удобно на възглавницата. — Нощта идва, за да спим. А който не ги разбира тия работи, нека си духа. Ние нали здраво си затворихме прозореца! Е, малко шумолене се чува и през затворения прозорец. Но аз от шумолене не се тревожа. Аз не зная някой да е настинал от шумолене.

Тъкмо тогава прозорецът заскърцва. Захваща се прозорецът пресекливо да скърца. Захваща се да звънка. И се отваря. И в стаята… влиза Вятъра.

Не сварила дори да ахне, Фането се надига и сяда в леглото. А Плюшеното коте затисва с лапи завивката. Всяка завивка ще хвръкне при такъв вятър, ако не я затиснеш! И сетне… ще има да пиеш горещ чай против гърлобол!

— Аз не зная някой да обича гърлобол! — измърморва Плюшеното коте.

А Вятъра се провиква:

— Дано още не спиш, Фане! Бях се нарекъл да се отбия при тебе. Но се позабавих на двора. Дългата коса на липата разресвах. Ууу! Фюууу! Дългата, вече изрусяла коса на липата.

— Каква ти е хубава шапката! — потрепва Фането. — Каква ти е хубава плетената блуза! И твоите ботуши какви са хубави!

С блеснали очи разглежда Фането Вятъра. Върху шапката му, изплетена от сухи треви, пърхат две бели крила. И широката му, богато надиплена блуза е изплетена от треви с цвета на пясък. От нейните разкопчани ръкави се подават други две крила — също бели, но много по-големи и по-силни. А ботушите на Вятъра са кроени от мека кафеникава кожа. Най-чудно от всичко е това, че и по тях са поникнали пера. Крилати са и ботушите на Вятъра.