— Там е цялата работа, я. Ако мъжът ми бе тук, но днес има почивен ден и замина при сестра ми в Ракошсентмихай. Ако днес бе тук, нямаше да избяга този отвратителен козел. Скачаше по стълбите, като че ли го гонеха, а задният му крак бе отсечен, какво ще кажете?
— Не видяхте ли накъде побягна?
— Изскочи през вратата и изчезна нататък, надясно, така каза аптекарят, той го видял, аз тогава бях още горе. Видял го да подскача пред аптекарския склад, после така блъснал едно момиченце, че му потекло кръв от носа. Кажете, какво ще кажат сега бедните му родители? После, тоест както бягал, аптекарят видял, че куца, и той може да ви каже; че… — жената вдигна поглед и с лице, изразяващо отвращение, продължи: — Беше отвратително животно, гадна мърша, а как блееше само! Разказвах това на енорийския свещеник, а той се разкикоти. Ако и вие…
— Бъдете спокойна, госпожо!
— Господин енорийският свещеник не вярваше, че козелът скачаше върху гостната маса и че…
— Да, вече знаем и че се е появил като призрак. Вие видяхте ли го?
— С двете си очи го видях, когато изчезваше…
— А когато се появи?
— Не… за съжаление не — в гласа на жената прозвуча искрено съжаление.
— Вижте — Сокач стана, гледаше към вратата, — имам чувството, че са погодили някаква хулиганска, твърде глупава шега на тази стара жена и…
Пет часа след призрачното видение сподавената раздразнителност отново обзе портиерката. Скочи и го прекъсна:
— Вратата бе затворена, аз я отворих, прозорците също бяха затворени. Бедната Луизика след обяд обичаше винаги да си почива във фотьойла. Там я намерихме, в безсъзнание, лежеше между фотьойла и шевната машина! Не виждате ли, че тук стават…
— Все още не виждаме, госпожо, все още не. Но ще стане ясно. Благодаря за това, което ми казахте, беше много интересно. Сега да се качим горе в апартамента. Ключът е у вас, нали?
— У госпожица Гатц е, но няма нужда от него, господин старши лейтенант, наемателят си е тук.
Преминаха през покрития с керамични плочки двор и свиха към дългата, старинна, с решетки от ковано желязо къща.
Комментарии к книге «Тайнственият козел», Дежьо Кемени
Всего 0 комментариев