«Балада за Изтока и Запада»

Ръдиард Киплинг Балада за Изтока и Запада

О, Изток е Изток и Запад е Запад — и вечно                                                 ще бъде така, дордето за Съд над Небе и Земя Бог не                                                 простре ръка. Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница,                                                 Род, Баща — Застане ли Мъж срещу истински Мъж — даже                                                 накрай света. Камал открито нарушил граничния закон и на Полковника отнел любимия му кон. Кобилата откраднал той — по пладне — невредим И я пришпорил, и в степта изчезнал като дим. И на Полковника синът отряда си събрал: „Не знае ли поне един следите на Камал?“ И заговорил Мохамед — синът на Абдула: „По-лесно е да проследиш предутринна мъгла — по изгрев е в Бонаир, по залез — в Абазай, минава и край Форт Букло — през родния си край. Препускаш ли като стрела — ако рече Аллах — преди Каньона на Джагай ще зърнеш облак прах. Но да го гониш из Джагай — и да не си посмял, че този глух каньон гъмжи от хора на Камал. Оттук скала, оттам скала, и сух трънак, и пек… Прещраква покрай теб затвор, а нийде жив човек!“ Синът избрал един жребец — не кон, а сив злодей — със врат-дирек и гръб-ковчег и със сърце на змей. Достигнал Форт Букло, а там го чакал пир богат, но гониш ли такъв крадец, не ти е до обяд. Препускал той като стрела — и тропот чул комай — за миг съзрял отпред Камал да хлътва във Джагай. И той съзрял за миг Камал с кобилата отпред — и в този миг с изопнат лик насочил пистолет. Пропял куршум, след него друг. Но, без Камал да спре подвикнал: „Стреляш като мъж!… А яздиш ли добре?“ И ги понесъл из Джагай самият Сатана: Летял разгонен млад елен след вихрена сърна; Летял и бясно пънел врат и яростно пръхтял, а тя намествала юзда като момински шал. Оттук скала, оттам скала, и сух трънак, и пек; и прижди щракнал се затвор — и нийде жив човек. Копитно-лунен барабан по изгрева кънтял — след стресната от сън сърна запенен бик летял. Жребецът рухнал във една пресъхнала река, Камал се върнал и подал на конника ръка. И пистолета му избил със другия юмрук: „По моя воля — рекъл той — поязди жив до тук! На двайсет мили няма храст, скала и сух трънак, зад който верен мой стрелец не чака моя знак. Да махнех само със ръка (а аз не вдигнах пръст) — на пир Чакалът би събрал народа си чевръст! Да кимнех само със глава (а аз не мръднах врат) — с подута гуша би заспал ей онзи лешояд!“ Синът отвърнал: „Свиквай пир, но помисли добре остатъците после кой ще прибере! Ако две хиляди бойци потърсят своя брат, ще може ли един крадец плати такъв обяд? В нивята ще пасат коне, ще бъде овършан със огън всеки ваш харман; добитъкът — изклан. Но щом си склонен да платиш — виж, чака твоят брат! Кани чакалския си род! Вий, жалък мършояд! Ако решиш пък, че е скъп за теб подобен пир, върни кобилата и аз ще си отида с мир.“ Изправил момъка Камал и проговорил пак: „Тук няма псета! Днес Вълкът се срещна с Единак! И за напред да съм проклет, презра ли ти честта!… Кой дявол те довя, та тъй се гавриш със Смъртта!?“ „Говори в мен — Синът рекъл — на моя род кръвта: Кобилата е яздил Мъж — да бъде твоя тя!“ А тя отишла до Сина, навела нежно врат… „Мъже сме — рекъл му Камал-но ти си дваж по-млад!. Вземи я с моята юзда, обшита с тюркоаз! И сърменото си седло и давам в зестра аз!“ Синът измъкнал пистолет и рекъл му: „Вземи! Един отне от враг! Сега — подарък приеми!“ „За вяра — вяра! Чест за чест! Залогът е един! Баща ти пусна те при мен — аз също имам син!“ Камал изсвирил и след миг синът му дотърчал като елен във майски ден; напет като капрал. И рекъл му Камал: „Това е твоят командир! Бъди му дясната ръка — във поход, в бой и в мир! До своята смърт — на одър твърд или във бой зловещ- да бъде чест за теб от днес за него да умреш! И на Кралицата от днес и роб и син бъди! Дори воювай срещу мен, щом Тя ти нареди! Ще ти окачат може би нашивки в Разалдар за войска чест, докато мен ме бесят в Пешуар.“ Застанали очи в очи, без помисъл в гръдта и с клетва слели свойта кръв пред Хляба и Солта. И с клетва слели кръв пред Огън и пред Пръст, пред остър Хайберски кинжал и пред Светия Кръст. И на Полковника Синът на бащиния кон, поел с момчето на Камал към своя гарнизон. Но двайсет щика срещу тях проблеснали със стръв- и те въпиели за мъст и за планинска кръв. „Спокойно! — викнал им Синът. — Обратно всеки щик! До вчера гонихме крадец — днес водя наш войник!“ О, Изток е Изток и Запад е Запад и вечно                                                 ще бъде така, дордето за Съд над Небе и Земя Бог не                                                 простре ръка! Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница,                                                 Род, Баща — застане ли Мъж срещу истински Мъж, даже                                                 накрай света!

Информация за текста

© Стоян Медникаров, превод от английски

Rudyard Kipling

Сканиране и разпознаване: NomaD, 2008

Редакция: sir_Ivanhoe, 2008

Публикация

Ръдиард Киплинг

Избрано

Превод: Стоян Медникаров

Художник: Иван Габеров

Технически редактор: Нейко Генчев

Издателство „Елпис“, Велико Търново

Печат: ДФ „АБАГАР“, В. Търново

Свалено от „Моята библиотека“ []

Последна редакция: 2008-04-28 07:00:00

Реклама на сайте