«Балада за Изтока и Запада»

Ръдиард КиплингБалада за Изтока и Запада О, Изток е Изток и Запад е Запад — и вечно                                                ще бъде така,дордето за Съд над Небе и Земя Бог не                                                простре ръка.Но няма ни Изток, ни Запад, ни Юг; Граница,                                                Род, Баща —Застане ли Мъж срещу истински Мъж — даже                                                накрай света.Камал открито нарушил граничния закони на Полковника отнел любимия му кон.Кобилата откраднал той — по пладне — невредимИ я пришпорил, и в степта изчезнал като дим.И на Полковника синът отряда си събрал:„Не знае ли поне един следите на Камал?“И заговорил Мохамед — синът на Абдула:„По-лесно е да проследиш предутринна мъгла —по изгрев е в Бонаир, по залез — в Абазай,минава и край Форт Букло — през родния си край.Препускаш ли като стрела — ако рече Аллах —преди Каньона на Джагай ще зърнеш облак прах.Но да го гониш из Джагай — и да не си посмял,че този глух каньон гъмжи от хора на Камал.Оттук скала, оттам скала, и сух трънак, и пек…Прещраква покрай теб затвор, а нийде жив човек!“Синът избрал един жребец — не кон, а сив злодей —със врат-дирек и гръб-ковчег и със сърце на змей.Достигнал Форт Букло, а там го чакал пир богат,но гониш ли такъв крадец, не ти е до обяд.Препускал той като стрела — и тропот чул комай —за миг съзрял отпред Камал да хлътва във Джагай.И той съзрял за миг Камал с кобилата отпред —и в този миг с изопнат лик насочил пистолет.Пропял куршум, след него друг. Но, без Камал да спреподвикнал: „Стреляш като мъж!… А яздиш ли добре?“И ги понесъл из Джагай самият Сатана:Летял разгонен млад елен след вихрена сърна;Летял и бясно пънел врат и яростно пръхтял,а тя намествала юзда като момински шал.Оттук скала, оттам скала, и сух трънак, и пек;и прижди щракнал се затвор — и нийде жив човек.Копитно-лунен барабан по изгрева кънтял —след стресната от сън сърна запенен бик летял.Жребецът рухнал във една пресъхнала река,Камал се върнал и подал на конника ръка.И пистолета му избил със другия юмрук:„По моя воля — рекъл той — поязди жив до тук!На двайсет мили няма храст, скала и сух трънак,зад който верен мой стрелец не чака моя знак.Да махнех само със ръка (а аз не вдигнах пръст) —на пир Чакалът би събрал народа си чевръст!Да кимнех само със глава (а аз не мръднах врат) —с подута гуша би заспал ей онзи лешояд!“Синът отвърнал: „Свиквай пир, но помисли добреостатъците после кой ще прибере!