«Стената около света»

Стената, която ограждаше Света, винаги беше съществувала, затова никой не й обръщаше особено внимание. Никой освен Порджи.

Порджи имаше намерение да узнае какво се намира от другата й страна (ако въобще имаше друга страна) — готов беше да се пребие, но да разбере как стоят нещата. Караше четиринайсетата си година — възраст, на която се смята, че думата „невъзможно“ е един безсмислен термин, който възрастните са си измислили за свои специални цели. Въпреки това обаче все пак признаваше, че е трудно да бъдат пренебрегнати практическите затруднения, за да се изкатери една гладка като стъкло стена, която се издига право нагоре на височина триста метра. Затова отделяше голяма част от времето си, за да наблюдава орлите.

Тази сутрин както обикновено Порджи закъсня за училище. Доста се забави докато намери място, където да остави метлата си на претъпканата полица в училищния двор, и едва шест минути след започването на часа гузно се вмъкна в класната стая.

За миг си помисли, че ще му се размине. Старият господин Уикънс беше обърнат с гръб и рисуваше с тебешир на дъската една пентаграма1.

Порджи тъкмо се канеше да се пъхне на мястото си, когато учителят се обърна и каза провлачено:

— Виждам, че господин Милс най-после е решил да дойде при нас.

Класът се засмя, а Порджи се изчерви.

— Какво извинение ще ни предложите този път, господин Милс?

— Загледах се в един орел — изтърси Порджи.

— Блазе му на орела. И какво правеше той, та е представлявал такъв голям интерес?

— Беше се оставил да бъде носен от вятъра. Не пляскаше с крила, въобще не помръдваше. Намираше се над закътания каньон, който стига до Източната стена, там, където стената спира вятъра и струята се издига нагоре. Орелът просто кръжеше и с всеки кръг се извисяваше все повече. Представяте ли си, господин Уикънс, ако човек хване цял куп орли и върже за тях въжета, ловя се на бас, че орлите ще го издигнат чак до върха на стената!

— Възможно е — съгласи се господин Уикънс, — но само ако човекът успее да хване толкова много орли. А сега, с твое позволение, ще продължа лекцията. Когато се призовават духове от пети ред, трябва да се внимава, защото…

Порджи гледаше втренчено и си мислеше по кой начин може да хване няколко орела.